Волво Клуб - България

hock: :mrgreen:

ПРИЛИКАТА МЕЖДУ ЖЕНАТА И КОЛАТА

Година първа: Гледате си я почти непрекъснато и я галите. Обичате да я къпете. Въздишате от кеф, колко е стегната.
Година втора: Все още й се кефите и не ви пука колко харчи. Вече обаче не влагате толкова любов и внимание, докато я помпате.
Година пета: Започва да ви дразни колко харчи, а и освен това, все повече бучи.
Година десета: Тъй важните й атрибути са меки, а вие много рядко им обръщате внимание.
Година петнадесета: Отворът, през който излизат газовете, е отвратителен на вид, затова е немислимо и гадещо без предпазни/филтриращи средства. Вече липсва изрядност по прегледите.
Година двадесета: Тапицерията й е осезателно набръчкана. Дошло ви е до гуша да харчите по нея. Бучи и даже дрънка непоносимо. Можете спокойно да я оставите някъде и да заминете. Бихте я продали за жълти стотинки.
Година тридесета: Хваща паяжини по вратите. Не я гледате почти непрекъснато. Обичате да се къпете след досег с нея. Въздишате от съжаление, че повече никога няма да е стегната.

Размисли то Стефан Белчев :mrgreen: :lol:

Ягодки малинки малинки, сладки боровинки

Ето как се хваща русалка :mrgreen:

JAMIX Wrote:Ето как се хваща русалка :mrgreen:

Мръсник :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:

9 от 10 мъже предпочитаме жени с големи гърди… 10-тия мъж предпочита останалите 9 мъже.

Копирано от ФБ/с леко отстраняване на някои правописни грешки/.

КАК СЕ СВАЛЯТ МОМИЧЕТА ИЛИ НА ЛОВ ЗА СВЕЖА ПЛЪТ

Вчера ме обхвана някакво романтично настроение посред зима. Реших, че имам нужда от свежа кръв в обкръжението си - в смисъл, да забия нещо ново.
Без значение какво, стига да има пулс и да хвърля сянка. Първоначалният ми план беше да си счупя дясн ата ръка на едно - две места. Един вид, да се разделя с вечната любима по чисто технологични причини. Винаги съм бил на мнение, че преди да започнеш нова връзка, трябва да заровиш старата. По възможност в 3 сутринта, на 3 метра дълбочина, в Борисовата градина, ако е възможно под люляков храст - заради красивите моменти в миналото. Но да не се отплесвам...
Въпреки красивият замисъл планът се провали, по чисто физиологични причини. Ще поясня: дясната ми ръка се оказа с доста по-бърз рефлекс от лявата. Бях намерил подходящ 5 килограмов чук. Сложих дясната ръка на масата, внимателно, за да не я подплаша, взех чука в лявата и нанесох светкавичен удар.
Масата изтрещя, разхвърчаха се трески и парчета дъбов фурнир – бях уцелил. За съжаление, гадината мръсна /дясната ми ръка/ невероятно бързо се беше измъкнала, миг преди удара, и сега трепереше скрита зад гърба ми.
Реших, че в случая е нужна малко хитрост. На лявата си ръка обясних, че ако ме провали още веднъж, ще дам чука на дясната. Сложих си на лицето одухотворената и замечтана физиономия на йезуитски свещенник-мисионер, току що ритуално изнасилен от индианско племе.
Обясних на дясната, че няма нищо страшно и го правя и за двама ни и много я обичам, и трябва да ми вярва. Накрая я убедих да се положи на остатъците от масата. Лявата реагира мълниеносно. Рязък замах с чука, трески, дъбов фурнир и дясната ми ръка трепереща но невредима, се опитва панически да се завре в гъза ми на скришно.
Извадих я. Започнах всичко отначало – още два часа мъки. Накрая съседите извикали полиция, заради трясъците и сипещата се от тавана мазилка. Казах на полицаите, че правя ремонт, което обясняваше трясъците и чука в лявата ми ръка. Ремонта не даваше обяснение, защо дясната ми ръка е завряна отзад до лакътя и трепери, но те някак си и не ме попитаха.
Реших че ми трябва друг план, за набавяне на нежно същество от женски пол, с цел сексуални ласки... Аз съм цар на плановете. Аз съм човека с план – както се казва. Без план даже в носа си не почвам да ровичкам. Осъзнах, че предишния е бил доста комплициран – трябваше ми нещо по-просто, за изпълнение и далеч по-ефективно.
Първо – мястото. Реших, че басейна на Спартак е изключително подходящ за целта. Привечер, там се събираха да плуват голямо количество същества от женски пол, със заветната цел да променят личното си водоизместване, преди началото на летния сезон и монокините. Второ – имах нужда от план за свалката. Нещо просто, ненатрапчиво, лесно изпълнимо и в унисон с нежната ми душевност. Мозъка ми заработи – след половин час бях готов. Усмивка на облекчение се изписа на лицето ми – нямаше начин да не успея!
Промъкнах се в комплекса през един от прозорците, оставен отворен, за да компенсира старческата немощ на вентилационната система. Бях облечен само в черни бански и черни гумени ботуши до колената. Останалата част от мен беше тъмно морава, защото аз така си и излязох от нас, а навън е зима. Разбирате ли – любовта изисква жертви, а аз живея на един час от комлекса.
Със себе си носех двайсет литрова тубичка с бензин А 98, пълна догоре. Е, не съвсем догоре, тъй като по пътя си пийнах малко. За сгряване и по – голяма скорост на движение /щом помага при колите, помага и при мен/. Освен това, носех брезентови ръкавици за заваряване, електрожен, двайсет метров удължител, транспортир, кутийка кибрит и презерватив с едър грайфер/заради зимните условия, предполагам/.
Време беше да приведа в изпълнение плана си. Към мен вече се приближаваше спасителката, подведена от странния ми вид. Бях го предвидил– не ми трябваха служебни лица, които да задушат още в зародиш, поривите на нежното ми сърце.
Съществото се приближаваше към мен изглеждайки, все едно Витоша е тръгнала нанякъде. Огромните гърди свидетелстваха, че лицето е от женски пол, но всичко останало – черните мустаци, черти достойни за професионален боксьор от ямайски произход и краката с форма на носещи греди, говореха точно обратното. Приличаше на българска състезателка по хвърляне на чук, от преди да въведат хормоналните тестове.
Обясних със сияйна усмивка, че съм от поддръжката и я помолих да задържи кабелите на електрожена. Винаги съм знаел, че плувкините не са особено умни. Гледаше ме с невярващ поглед как развивам удължителя и търся контакт, горе в кабината на коментаторите. До края не пусна кабелите на електрожена – мъжко момиче.
Върнах се долу, наблюдавайки с умиление спасителката, която танцуваше нещо средно между буги-буги и ситна копаница, с отмятане на главата и хайдушки подвиквания. Всички около басейна, вече усърдно я имитираха. Разбирате ли, всичко беше мокро, от електрожена, през хормоналното недоразумение до пода протичаше ток, а всички бяха боси. Освен мен разбира се, аз си бях с гумените ботуши, родно производство на ТПК-Първомай.
Сега вече започнах да изливам бензина в басеина. Появи се приятно синьо петно във водата, което се рзширяваше и отделяше изпарения. На едната пейка беше оставен касетофон. Реших че е някак си нелепо, хората около басейна да се гърчат в тишина, раздирана само от подвикванията на спасителката. Намерих подходяща станция и из басейна се разнесе гласа на Елена Папаризу. Най им пасваше на движенията.
Атмосферата започна да става купонджийска – аз съм царя на купоните. Известно време усилвах и намалявах електрожена, за да ги държа в такт с музиката, но после ми писна. Оставих танцуващите и насочих вниманието си към тези в басеина. По- умните се опитваха да излязат от водата и моментално се включваха към групата на танцуващите, останалите гледаха с ужас и недоверие.
Вече бях набелязал обекта на въжделенията си. Беше в отсрещния край на басейна и имаше тяло, което можеше да накара и футболен коментатор, да запелтечи неконролируемо. Всичко вече се беше изпълнило с бензинови изпарения.
Показах кибрита на далдисващите в басеина. Обясних им, че ако не слушкат, ще драсна клечката и ще ги командировам на геостационарна орбита, както са си по бански. Слушкаха, разбира се. Казах на всеки, в кой край на басейна да застане, използвайки за изчисленията си транспортира.
Моята бъдеща любима, след внимателни изчисления, оставих сама в най-далечния ъгъл на басеина. Гледайки я влюбено и някак закачливо си сложих презерватива. Не можех да плувам, за да отида при нея, а ако я накарах да излезе, щеше да се включи към феновете на Елена Папаризу около басейна.
Време беше. Сложих си ръкавиците за заваряване, изпих последния бензин/сега ми беше нужна бързина/, хвърлих гояща клечка към басейна и подкрепен от 98-те октана в кръвта си, спринтирах към голямата отсрещна стена на комплекса. Планът ми беше безкрайно прост.
Взривът изхвърли съдържимото от басейна. По-голямата част от натрапниците излетяха към сектора със седалките, точно както бях изчислил – те не ми трябваха. Да се настаняват по седалките и да е ме занимават. Е, те по-скоро изпопадаха, като гнили джанки, но не мога да мисля за всички, нали?
Моята любима полетя право към мен. Всичко бях изчислил перфектно. Следих треакторията й с поглед. Щеше да се удари в стената на около десет метра над главата ми и после още гореща от взрива/ахаа ръкавиците за заваряване/, да падне в чакащите я долу нежни ръце.
Едно нещо само не бях предвидил- стената беше стъклена. Красивата ракета на моето сърце удари стената, точно където бях изчислил, но я проби и продължи с около 240 км/ч.
Със сълзи на очи наблюдавах, как мечтата на сърцето ми, се отдалечава в посока към Емил Марков оставяйки красива диря от ефирен, черен дим. Реших, че след 500 метровия полет, моята любима няма да е лицеприятна гледка и няма смисъл да я преследвам.
Започнаха да се чуват сирените на пожарната и полицията. Време беше да потъна в нощта. Съдбата отново ми беше изиграла лоша шега. Отново с безкрайната си власт и високомерност, бе решила, че трябва да съм сам, за пореден път отнемайки надеждата в крехкото ми сърце.
Не изключих електрожена. Нека поне танцуващите се забавляват, под погледите на тези, разпускащи в странни пози, по и около сектора със седалките. Нека поне те бъдат щастливи...какво друго ми оставаше, освен това да правя добро. Сега когато нямах нищо. Плачейки потънах в нощта, озаряван от пламъците в басейна и тресящите се сенки на меломаните около него...

Копи/пейст от нета :mrgreen:

ШОФЬОРСКИ ТЕСТ

1. Какво иска катаджията, който маха с палка пред колата ти?

а) Какво-какво! Пари иска, разбира се.
б) Иска да обсъдим едни текстове от Правилника за движение по пътищата.
в) Иска да се похвали с новия си радар и да ми покаже забавни цифрички на дисплейчето.
г) А какво е това “катаджия”?
д) Вече нищо не иска. (И отговарящият поглажда доволно един все още димящ гранатомет.)

2. С каква максимална скорост може да се движи автомобил в населено място?

а) Това знаят само катаджиите.
б) Зависи от настроението на шофьора, състоянието на пътната настилка, качеството на автомобилните гуми и задръстванията.
в) Ако нямаш много пари, то към числото от най-близкия знак добави 10 до 30 км/ч. Ако парите са в неограничено количество, натисни газта до ламарините.
г) Максималната възможна скорост е указана на скоростомера.
д) 150-160 км/ч, това е оптималната скорост на Аудито.

3. Кога се дава предимство на пешеходците, опитващи се да с
тигнат до спирката на градския транспорт?

а) Когато не ми пречат.
б) Когато спирката е на тротоара.
в) Когато сред пешеходците има хора с особено заплашително телосложение.
г) Никога! До този момент нито един пешеходец не е успял да ми избяга.
д) Какво е това “пешеходец”?

4. След вас кара кола, на чийто покрив мигат разноцветни светлини. Какво означава това?

а) Има национален празник.
б) Всеки автомобил трябва да се присъедини към инициативата: включете дългите светлини, осветлението на купето, аварийните, фаровете за мъгла, запалката и джобното фенерче, за да декларирате адекватно своето присъствие на пътя.
в) Някой важен отива на националния празник.
г) Трябва да се отбие от пътя, да се спре и да се направи равносметка тип “А аз какво постигнах в този живот”.
д) Ченгетата се страхуват, че ще се изгубят едни други и си подават знаци в кое точно задръстване са попаднали.

5. Кога може да се кара в платното на насрещното движение?

а) Когато си включил дългите светлини за да предупредиш пътуващите в насрещното.
б) Ако търсиш къща, разположена от ляво на улицата.
в) Според настроението.
г) Ако ти е писнало да живееш.
д) Че как да знам. Аз лично предпочитам да карам по тротоарите, там има повече неща за бутане.

6. Какво означават цифрите “40, “50″, “60″ и т. н., заградени в червен кръг и окачвани по крайпътни стълбове?

а) Внимание! Катаджиите са ти устроили засада в близките храсти.
б) Не пий ракия, мастика, спирт, докато караш.
в) Нищо не означават.
г) Това са тестове за проверка на показанията на скоростомера.
д) Това са номерата на съответните стълбове.

7. Какво е това “път с предимство”?

а) Един жълт квадрат. — 1 точка
б) Участък от жп линия, пресичащ магистралата.
в) Път, по който разни важни люде минават често.
г) Магистралата София — морето.
д) Пътят, по който се движа аз.

8. Кога се дава предимство на автомобил, излизащ от кръговото?

а) Ако този автомобил ама хич не ми пречи.
б) Ако колата е много по-скъпа от моята.
в) Ако аз самия излизам от проклетото кръгово.
г) Ако противниковият автомобил е оборудван с булдозерна лопата.
д) Никога! Ако не отстъпят — живи няма да си тръгнат.

9. Какво означава прекъсната линия, маркираща пътя?

а) Така се обозначава трасето, по което се движат колите на пътна помощ.
б) О, това е линията, която трябва да съвпада с осевата линия на автомобила.
в) Нищо?
г) Това е една спомагателна линия за контролиране на праволинейността на движението.
д) Използва се за разделителна линия: дясната част на пътя е за ламерите, лявата е за мен.

10. Какво трябва да се направи по време на изкачване на баир, ако колата изгасне, а ръчната не работи?

а) С единият крак се натиска интензивно съединителя, другият е подпрял газта до ламарината в опит да се запали колата, като е много важно да не се изпуска педала на спирачката нито за секунда.
б) Използва се затишието да се проведат няколко важни телефонни разговора.
в) Остро извиване на волана позиционира колата перпендикулярно на пътя. И на възвишението. И на движението.
г) С много чувство се призовават всички пътници да слязат от колата и да я изтикат по нанагорнището.
д) Моли се пасажера да слезе и да подпре колата, като застопори някое от задните колела с крака си. Ако няма пътник — същият апел се отправя към някой пешеходец.

Сметнете точките, които сте изкарали. За всеки отговор А си дайте по една точка, за Б по две, за В по три, за Г по 4, а за Д — по пет, разбира се.

РЕЗУЛТАТИ

По-малко от 10 точки: Лъжеш! Никой не може да изкара толкова малко.

10-20 точки: И ти това го наричаш каране? Осъзнай се докато е време. Сигурно нито един пешеходец още не си сгазил, нали? И какво означава това? Правилно, застреляй се. Веднагически. Или пък опитай да живееш истински. Пришпори звяра!

20-35 точки: Мислиш да минеш с едно обикновено превишаване на скоростта? Или пък паркиране на непозволено място? Разбира се, че не знаеш да караш. Има още толкова много да учиш за движението по пътищата… Новак!

35-47 точки: Добре го даваш, ама има още какво да се желае. Колко катастрофи си правил досега, само десетина, нали? А сгазените пешеходци не са повече от петнайсетина? Е, имаш време да се поправиш — ако се постараеш скоро може да влезеш в майсторската група.

47-50 точки: Поздравления, ти си достоен за гордото звание ШОФЬОР! Имаш стотици инциденти по пътя, а броят на жертвите само за последния месец е двуцифрено число. Само едно е чудно — как все още си жив?

Имали жадни, ако е така наздраве! :mrgreen:

Да видим кой знае руски :mrgreen: [youtube]http://www.youtube.com/watch?v=JUWVLzxMvVU[/youtube]