03-02-2009, 06:48 PM
За да не развалям темата за газовия инжекцион в която стана въпрос за
това <!-- m --><a class="postlink" href="http://b230fk.de/index-Dateien/Tuning.htm" onclick="window.open(this.href);return false;">http://b230fk.de/index-Dateien/Tuning.htm</a><!-- m -->.
Кита позволява електронен контрол на налягането на турбото,
и води до увеличаване на мощността за сметка на по-високо налягане.
Идеята е следната. При нормалните турбо мотори има едно такова чудо наречено wastegate което служи да предпази мотора и самото турбо от свръхналягане. Понеже турбото няма спирачка и може да се развърти до много високи обороти, а мотора и горивната му система са сметнати за някакво си там максимално налягане, уейстгейтът служи да пренасочи в даден момент изгорелите газове да не минават през турбото, като по този начин оборотите му падат, и съответно налягането на въздуха който помпи към мотора.
В най-простия му вариант той представлява една клапа (подобна на дроселовата клапа) която отваря или затваря отвора през който влизат изгорелите газове към турбинката. Тази клапа се управлява от един лост хванат към едно нещо наречено актуатор, който е един вентил с мембрана и пружина. Към този вентил се подава въздух под налягане директно от компресорната част на турбината, т.е. той е подложен директно на налягането което генерира турбото. Мембраната е настроена (посредством пружината) да сработва при някакво определено налягане зададено от производителя. Ако уейстгейта се излъже да отваря при по-високо налягане ще получим повече въздух, който в комбинация с достатъчно гориво ще произведе повече мощност.
Има няколко начина за това:
1. Развиване или завиване на лоста към уейстгейта. Това променя натягането на пружината на мембраната.
2. Слагане на MBC на маркуча към актуатора.
Това е вентилче което изпуска част от въздуха, или пък отпушва при определено (по-високо) налягане.
Нещо като втори актуатор, който управлява основния.
3. Електронен буст контрол, какъвто е Турбо плюс кита.
Целта на занятието е да се подаде по-ниско налягане (отколкото всъщност е) към актуатора за да може турбото да развърти повече и да произведе повече въздух, преди да бъде отворен уейстгейта.
При електронния буст контрол на Волво, това става с триканален електромагнитен клапан (соленоид), който когато е затворен свързва директно актуатора към високото налягане на компресорната част на турбото. В отворено състояние той подава към актуатора атмосферен въздух, т.е. атмосферно налягане. Електронния модул подава електрически импулси към соленоида с честота 32 Hz и променлива ширина на импулсите (ШИМ - широчинно-импулсна модулация, или PWM - pulse-width modulation на английски), като в резултат от инертността на клапана и пропорционално на времето което е бил отворен, се получава някакво усреднено налягане което може да се управлява динамично с промяна на ширината на импулсите. Оттам може да се постигне реално по-високо налягане на турбото, което и търсим.
Такъв буст контрол може да се направи с електромагнитен клапан за газово устройство. Този който спира/пуска газта към изпарителя и схема подобна на тази, като на мястото на моторчето се включи клапана. С помощта на потенциометъра P1 се променя ширината на импулсите, като по този начин се контролира налягането при което сработва уейстгейт актуатора. Остава само да има някакъв манометър като този за да се следи до какви граници се вдига налягането за да не изпушим мотора от свръхналягане. Това е много по-добре от MBC, защото позволява по-финно регулиране и потенциометъра може да се монтира някъде на таблото. А може вместо потенциометър, да се сложи многостепенен ключ, подобен на този за климатроника с фиксирани съпротивления (които опитно трябва да се докарат).
това <!-- m --><a class="postlink" href="http://b230fk.de/index-Dateien/Tuning.htm" onclick="window.open(this.href);return false;">http://b230fk.de/index-Dateien/Tuning.htm</a><!-- m -->.
Кита позволява електронен контрол на налягането на турбото,
и води до увеличаване на мощността за сметка на по-високо налягане.
Идеята е следната. При нормалните турбо мотори има едно такова чудо наречено wastegate което служи да предпази мотора и самото турбо от свръхналягане. Понеже турбото няма спирачка и може да се развърти до много високи обороти, а мотора и горивната му система са сметнати за някакво си там максимално налягане, уейстгейтът служи да пренасочи в даден момент изгорелите газове да не минават през турбото, като по този начин оборотите му падат, и съответно налягането на въздуха който помпи към мотора.
В най-простия му вариант той представлява една клапа (подобна на дроселовата клапа) която отваря или затваря отвора през който влизат изгорелите газове към турбинката. Тази клапа се управлява от един лост хванат към едно нещо наречено актуатор, който е един вентил с мембрана и пружина. Към този вентил се подава въздух под налягане директно от компресорната част на турбината, т.е. той е подложен директно на налягането което генерира турбото. Мембраната е настроена (посредством пружината) да сработва при някакво определено налягане зададено от производителя. Ако уейстгейта се излъже да отваря при по-високо налягане ще получим повече въздух, който в комбинация с достатъчно гориво ще произведе повече мощност.
Има няколко начина за това:
1. Развиване или завиване на лоста към уейстгейта. Това променя натягането на пружината на мембраната.
2. Слагане на MBC на маркуча към актуатора.
Това е вентилче което изпуска част от въздуха, или пък отпушва при определено (по-високо) налягане.
Нещо като втори актуатор, който управлява основния.
3. Електронен буст контрол, какъвто е Турбо плюс кита.
Целта на занятието е да се подаде по-ниско налягане (отколкото всъщност е) към актуатора за да може турбото да развърти повече и да произведе повече въздух, преди да бъде отворен уейстгейта.
При електронния буст контрол на Волво, това става с триканален електромагнитен клапан (соленоид), който когато е затворен свързва директно актуатора към високото налягане на компресорната част на турбото. В отворено състояние той подава към актуатора атмосферен въздух, т.е. атмосферно налягане. Електронния модул подава електрически импулси към соленоида с честота 32 Hz и променлива ширина на импулсите (ШИМ - широчинно-импулсна модулация, или PWM - pulse-width modulation на английски), като в резултат от инертността на клапана и пропорционално на времето което е бил отворен, се получава някакво усреднено налягане което може да се управлява динамично с промяна на ширината на импулсите. Оттам може да се постигне реално по-високо налягане на турбото, което и търсим.
Такъв буст контрол може да се направи с електромагнитен клапан за газово устройство. Този който спира/пуска газта към изпарителя и схема подобна на тази, като на мястото на моторчето се включи клапана. С помощта на потенциометъра P1 се променя ширината на импулсите, като по този начин се контролира налягането при което сработва уейстгейт актуатора. Остава само да има някакъв манометър като този за да се следи до какви граници се вдига налягането за да не изпушим мотора от свръхналягане. Това е много по-добре от MBC, защото позволява по-финно регулиране и потенциометъра може да се монтира някъде на таблото. А може вместо потенциометър, да се сложи многостепенен ключ, подобен на този за климатроника с фиксирани съпротивления (които опитно трябва да се докарат).