03-24-2008, 05:47 PM
По принцип това не исках да го пускам, ама един колега ме убеди че не било лошо и трябва да го постна:
Мразя те затуй че те обичам
мразя се затуй че в обич ти се вричам
мразя те защото миг покой не срещам
мразя се затуй че влюбих се във теб
Обичах аз живота си спокоен
Обичах аз звездите и луната
обичах аз и дребните неща
обичах всеки миг живот
НО НЕ
сънят ми бе лишен от смисъл
лягах морен и почивах си до сутринта
Уви сега почивам си когато ти си с мен
а потя и се въртя се в тясното легло
когато ти не си до мен
уви уви уви
животът ми загуби смисъл
звездите вече не блесят както преди
дори луната, таз сродна душа
не може и не иска покой да ми даде
седят си безучастно и ридаят с мен
но не могат те да ми помогнат
защото душата ми е в плен
а сърцето в дупка празна и студена
защо съдбата ме наказа,
нима не заслужавам мъничко покой
защо ме господ с тебе срещна
нима неведоми са неговите мисли
а имаше ли тука смисъл
а има ли в главата ми мисъл !?!?!?
о НЕ, това само чувства
които мразя и за които аз кървя
защо ни господ срещна
и найстина ли беше той
какво е той за нас намислил
нима помага туй на някого от нас
Душата миг покой незнае
и всеки миг надявам аз отговора да науча
единствената ми утеха
е мисълта че аз на теб съм пратен,
а не ти на мен
Може би времето тези белези ще излекува
но споменът за тебе винаги в сърцето ми ще гори
Мразя те затуй че те обичам
мразя се затуй че в обич ти се вричам
мразя те защото миг покой не срещам
мразя се затуй че влюбих се във теб
Обичах аз живота си спокоен
Обичах аз звездите и луната
обичах аз и дребните неща
обичах всеки миг живот
НО НЕ
сънят ми бе лишен от смисъл
лягах морен и почивах си до сутринта
Уви сега почивам си когато ти си с мен
а потя и се въртя се в тясното легло
когато ти не си до мен
уви уви уви
животът ми загуби смисъл
звездите вече не блесят както преди
дори луната, таз сродна душа
не може и не иска покой да ми даде
седят си безучастно и ридаят с мен
но не могат те да ми помогнат
защото душата ми е в плен
а сърцето в дупка празна и студена
защо съдбата ме наказа,
нима не заслужавам мъничко покой
защо ме господ с тебе срещна
нима неведоми са неговите мисли
а имаше ли тука смисъл
а има ли в главата ми мисъл !?!?!?
о НЕ, това само чувства
които мразя и за които аз кървя
защо ни господ срещна
и найстина ли беше той
какво е той за нас намислил
нима помага туй на някого от нас
Душата миг покой незнае
и всеки миг надявам аз отговора да науча
единствената ми утеха
е мисълта че аз на теб съм пратен,
а не ти на мен
Може би времето тези белези ще излекува
но споменът за тебе винаги в сърцето ми ще гори