Волво Клуб - България

Full Version: МАЛКО ПОЕЗИЯ ОТ НАС !
You're currently viewing a stripped down version of our content. View the full version with proper formatting.
По принцип това не исках да го пускам, ама един колега ме убеди че не било лошо и трябва да го постна:
Мразя те затуй че те обичам
мразя се затуй че в обич ти се вричам
мразя те защото миг покой не срещам
мразя се затуй че влюбих се във теб

Обичах аз живота си спокоен
Обичах аз звездите и луната
обичах аз и дребните неща
обичах всеки миг живот

НО НЕ

сънят ми бе лишен от смисъл
лягах морен и почивах си до сутринта
Уви сега почивам си когато ти си с мен
а потя и се въртя се в тясното легло
когато ти не си до мен
уви уви уви

животът ми загуби смисъл
звездите вече не блесят както преди
дори луната, таз сродна душа
не може и не иска покой да ми даде

седят си безучастно и ридаят с мен
но не могат те да ми помогнат
защото душата ми е в плен
а сърцето в дупка празна и студена

защо съдбата ме наказа,
нима не заслужавам мъничко покой
защо ме господ с тебе срещна
нима неведоми са неговите мисли

а имаше ли тука смисъл
а има ли в главата ми мисъл !?!?!?
о НЕ, това само чувства
които мразя и за които аз кървя

защо ни господ срещна
и найстина ли беше той
какво е той за нас намислил
нима помага туй на някого от нас

Душата миг покой незнае
и всеки миг надявам аз отговора да науча
единствената ми утеха
е мисълта че аз на теб съм пратен,
а не ти на мен

Може би времето тези белези ще излекува
но споменът за тебе винаги в сърцето ми ще гори
По принцип това не исках да го пускам, ама един колега ме убеди че не било лошо и трябва да го постна:
Мразя те затуй че те обичам
мразя се затуй че в обич ти се вричам
мразя те защото миг покой не срещам
мразя се затуй че влюбих се във теб

Обичах аз живота си спокоен
Обичах аз звездите и луната
обичах аз и дребните неща
обичах всеки миг живот

НО НЕ

сънят ми бе лишен от смисъл
лягах морен и почивах си до сутринта
Уви сега почивам си когато ти си с мен
а потя и се въртя се в тясното легло
когато ти не си до мен
уви уви уви

животът ми загуби смисъл
звездите вече не блесят както преди
дори луната, таз сродна душа
не може и не иска покой да ми даде

седят си безучастно и ридаят с мен
но не могат те да ми помогнат
защото душата ми е в плен
а сърцето в дупка празна и студена

защо съдбата ме наказа,
нима не заслужавам мъничко покой
защо ме господ с тебе срещна
нима неведоми са неговите мисли

а имаше ли тука смисъл
а има ли в главата ми мисъл !?!?!?
о НЕ, това само чувства
които мразя и за които аз кървя

защо ни господ срещна
и найстина ли беше той
какво е той за нас намислил
нима помага туй на някого от нас

Душата миг покой незнае
и всеки миг надявам аз отговора да науча
единствената ми утеха
е мисълта че аз на теб съм пратен,
а не ти на мен

Може би времето тези белези ще излекува
но споменът за тебе винаги в сърцето ми ще гори
Браво Уни , браво бирник наш ,
ти ми даде силен пак кураж .
Тука рими прости пак да сричам
и клубът ни двойно да обичам .
Браво Уни , браво бирник наш ,
ти ми даде силен пак кураж .
Тука рими прости пак да сричам
и клубът ни двойно да обичам .
unicata Wrote:По принцип това не исках да го пускам, ама един колега ме убеди че не било лошо и трябва да го постна:
Мразя те затуй че те обичам
мразя се затуй че в обич ти се вричам
мразя те защото миг покой не срещам
мразя се затуй че влюбих се във теб

Обичах аз живота си спокоен
Обичах аз звездите и луната
обичах аз и дребните неща
обичах всеки миг живот

НО НЕ

сънят ми бе лишен от смисъл
лягах морен и почивах си до сутринта
Уви сега почивам си когато ти си с мен
а потя и се въртя се в тясното легло
когато ти не си до мен
уви уви уви

животът ми загуби смисъл
звездите вече не блесят както преди
дори луната, таз сродна душа
не може и не иска покой да ми даде

седят си безучастно и ридаят с мен
но не могат те да ми помогнат
защото душата ми е в плен
а сърцето в дупка празна и студена

защо съдбата ме наказа,
нима не заслужавам мъничко покой
защо ме господ с тебе срещна
нима неведоми са неговите мисли

а имаше ли тука смисъл
а има ли в главата ми мисъл !?!?!?
о НЕ, това само чувства
които мразя и за които аз кървя

защо ни господ срещна
и найстина ли беше той
какво е той за нас намислил
нима помага туй на някого от нас

Душата миг покой незнае
и всеки миг надявам аз отговора да науча
единствената ми утеха
е мисълта че аз на теб съм пратен,
а не ти на мен

Може би времето тези белези ще излекува
но споменът за тебе винаги в сърцето ми ще гори

разкърти ме това сега...
как може толкова истини,
така да пасват на нашите съдби
не мога аз и римата не идва..
остави тъй дълбоки следи...
в моята душа...
ще изплувам аз сега към нови хоризонти и щастие ще се втека!
unicata Wrote:По принцип това не исках да го пускам, ама един колега ме убеди че не било лошо и трябва да го постна:
Мразя те затуй че те обичам
мразя се затуй че в обич ти се вричам
мразя те защото миг покой не срещам
мразя се затуй че влюбих се във теб

Обичах аз живота си спокоен
Обичах аз звездите и луната
обичах аз и дребните неща
обичах всеки миг живот

НО НЕ

сънят ми бе лишен от смисъл
лягах морен и почивах си до сутринта
Уви сега почивам си когато ти си с мен
а потя и се въртя се в тясното легло
когато ти не си до мен
уви уви уви

животът ми загуби смисъл
звездите вече не блесят както преди
дори луната, таз сродна душа
не може и не иска покой да ми даде

седят си безучастно и ридаят с мен
но не могат те да ми помогнат
защото душата ми е в плен
а сърцето в дупка празна и студена

защо съдбата ме наказа,
нима не заслужавам мъничко покой
защо ме господ с тебе срещна
нима неведоми са неговите мисли

а имаше ли тука смисъл
а има ли в главата ми мисъл !?!?!?
о НЕ, това само чувства
които мразя и за които аз кървя

защо ни господ срещна
и найстина ли беше той
какво е той за нас намислил
нима помага туй на някого от нас

Душата миг покой незнае
и всеки миг надявам аз отговора да науча
единствената ми утеха
е мисълта че аз на теб съм пратен,
а не ти на мен

Може би времето тези белези ще излекува
но споменът за тебе винаги в сърцето ми ще гори

разкърти ме това сега...
как може толкова истини,
така да пасват на нашите съдби
не мога аз и римата не идва..
остави тъй дълбоки следи...
в моята душа...
ще изплувам аз сега към нови хоризонти и щастие ще се втека!
Mishell Wrote:разкърти ме това сега...
как може толкова истини,
така да пасват на нашите съдби
не мога аз и римата не идва..
остави тъй дълбоки следи...
в моята душа...
ще изплувам аз сега към нови хоризонти и щастие ще се втека!

душата ми това изпитва
душата ми така ридае
душата ми така кърви
докато някой с камък я дълбае

и силна болка,
и по-силен трепет аз изпитвам
но думите не стигат в този миг
а душата се терзае
и тихо тя си трае

и буря във сърцето ми бушува
и раздира ми гърдите с пълна сила
но думите са слаб отблясък
на туй що чувствам в този миг

нима виновен съм за нещо
нима аз имам толкоз тежки грехове
нима аз заслужавам тази участ
да живея в тъмни страхове?

дали е изпитание за нашите души
дали е то преодолимо
дали е плод на наще мисли
или просто е събда жестока

До вчера мислих си че има господ-бог
но днес във дявола повярвах аз
найстина ли господ е толкоз безразличен
или подлага ни на тест безличен

а може би найстина не сме чак толкова добри
и мъкнем ний туй тежко бреме, от вечер до зори
тоз въпрос е тежък, нерешим
но винаги надежда има - на приятелите си добри
аз разчитам в тежки времена
да ми подадат ръка
Mishell Wrote:разкърти ме това сега...
как може толкова истини,
така да пасват на нашите съдби
не мога аз и римата не идва..
остави тъй дълбоки следи...
в моята душа...
ще изплувам аз сега към нови хоризонти и щастие ще се втека!

душата ми това изпитва
душата ми така ридае
душата ми така кърви
докато някой с камък я дълбае

и силна болка,
и по-силен трепет аз изпитвам
но думите не стигат в този миг
а душата се терзае
и тихо тя си трае

и буря във сърцето ми бушува
и раздира ми гърдите с пълна сила
но думите са слаб отблясък
на туй що чувствам в този миг

нима виновен съм за нещо
нима аз имам толкоз тежки грехове
нима аз заслужавам тази участ
да живея в тъмни страхове?

дали е изпитание за нашите души
дали е то преодолимо
дали е плод на наще мисли
или просто е събда жестока

До вчера мислих си че има господ-бог
но днес във дявола повярвах аз
найстина ли господ е толкоз безразличен
или подлага ни на тест безличен

а може би найстина не сме чак толкова добри
и мъкнем ний туй тежко бреме, от вечер до зори
тоз въпрос е тежък, нерешим
но винаги надежда има - на приятелите си добри
аз разчитам в тежки времена
да ми подадат ръка
unicata Wrote:...
а може би найстина не сме чак толкова добри
и мъкнем ний туй тежко бреме, от вечер до зори
тоз въпрос е тежък, нерешим
но винаги надежда има - на приятелите си добри
аз разчитам в тежки времена
да ми подадат ръка

Това е нашто избавление,
не сме сами на този свят,
когато няма вдъхновение,
ще търсим ние подкрепление,
и самите ще сме си опора
приятелите там са и в неволя
не само в радост и веселие.

и нещо ново тук ще се роди и
ще се ражда, приятелство голямо
ще расте
и нито разстояния, нито вражда
нас ВОЛВО клуба ще спре

ще съградим и ще съграждаме
и ще растеме всеки ден,
за нови подвизи сили ще откриваме
за да бъде хубав утрешния ден!
unicata Wrote:...
а може би найстина не сме чак толкова добри
и мъкнем ний туй тежко бреме, от вечер до зори
тоз въпрос е тежък, нерешим
но винаги надежда има - на приятелите си добри
аз разчитам в тежки времена
да ми подадат ръка

Това е нашто избавление,
не сме сами на този свят,
когато няма вдъхновение,
ще търсим ние подкрепление,
и самите ще сме си опора
приятелите там са и в неволя
не само в радост и веселие.

и нещо ново тук ще се роди и
ще се ражда, приятелство голямо
ще расте
и нито разстояния, нито вражда
нас ВОЛВО клуба ще спре

ще съградим и ще съграждаме
и ще растеме всеки ден,
за нови подвизи сили ще откриваме
за да бъде хубав утрешния ден!