бреееееееееееееей много постни коментари бе. Май не сте се вълнували много много
понеже нямам снимки, но ми дойде вдъхновението, ще се проява като по обстоятелствен:
и такааааааа, всичко започна на 25 май вечерта, когато в бирария халбите жулихме биричка по 2,5 литра и чакахме появата на варненско-бургаската група, която така и не се появи :evil: и ни остави сами в таз неравна битка.
Next day в 8ч обаче на една бензиностанция до метро се осъществи великата среща на три големи волво машини имащи тежката задача да превозят феновето до заветния стадион. Около нас имаше само фенове, които или се събираха или зареждаха или все още се събуждаха. Много черни фанелки и яко музика от ранни зори. След няколко, сандвича с кафенце и кола, тръгнахме към границата. Преминаване без никакъв проблем, кратко и ясно добро утро, колко човека сте, нещо за деклариране, приятен път. Даже сърбите ни пожелаха приятен концерт. След бариерата спряхме да обменим динари и се заприказвахме с други фенове и с хората които държат кръчмичката. Учудващо весели и дружелюбни. Похвалиха Цонко и му пратиха много здраве за благодарност, че е довел в техния Димитровград Глен Хюз и Васко кръпката. Главен преговарящ и PR агент - Mevdo
Пътуване до Белград без проблем, все едно съм на магистрала тракия - само бг номера около нас. В колата яко жици, много смях и биричка от хладилната чанта / за мен кока кола
/
След кратка спирка на омв / на което имаше 30 бг автомобила и 2 сръбски
/ за някой друг сандвич минахме и финалната права до стадиона. Там вече всичко беше отцепено и не можеше да се минава. За мое голямо учудване, всеки ни обясняваше много културно от къде да се мина, къде може да се спре, без да се пречи. Полицаите даваха напътствия, а не викаха и пречeха. Следва настаняване в хотела и най накрая бири за шофьора ::beer:: :partyman: . Продължаваме да чуваме много българска реч. Кратка разходка и се отправяме за срещата пред стадиона. Взехме си по една плескавица за поредната бира, събрахме се пред входа и завързахме поредния контакт с местните фенове. Организацията беше повече от добра. Много входове, бързо влизане. Мърчандайза беше слаб, Някакъв сърбин продаваше пет вида тениски, плакати, знаме и значки. Бирата вече беше на двойна цена – 100 динара. Имахме и кратко недоразумение за апаратите. На единия вход ми казаха, че не може, на нашия от където влязохме, казаха няма проблем - Наредиха ни да пускаме любителските. Явно всеки е правил каквото си иска. Прочетох някъде, че са пребърквали яко и са хвърляли даже и стотинки. Така беше преди две години и на мейдън. Сега обаче нас ни пуснаха много културно, без обарване, без бутане, на три места ни упътваха към сектора, за където имахме билети. Може би защото бяхме с вип билети, може би имахме късмет, не знам, но нищо не успя да ни помрачи настроението.
Избрахме си супер местенца на най - високия ред с перфектна видимост към сцената и точно пред едната видео стена. Поредното чудо – през целия сектор щъкаха едни момченце с буренца на гърбовете и като им свирнеш тичат при теб и ти наливат биричка / като семкаджиите на мачовете
:hello1: / Цената е вече тройна, 150 динара, но какво ти пука. На стадиона сме, свири някаква местна банда, за която не знаехме, че ще я има, терена е полупразен, трибинуте съвсем. Смях и веселби в нашата групичка. 5-6 реда по - надолу изведнъж някой забелязва странна фанелка,на която пише „метъл”... не точно.... оказва се, че надписът е „Кметъл”... и сече е ясно кой е притежателят й – Цонко. Следват викове Цонко президент и въздушни наздравици. До нас се настанява друго весела компания и разпъва въдица, на която закачват бългаския флаг. Наздраве и с тях. Излизат The answer. Весела банда, с много добро представяне. Стадионът малко по малко се запълва. Втори български флаг, трети..... Нашата реч се чува на всякъде. Букавално сме превзели стадиона и сме се внедрили във всички сектори. Времето напредва, и се смрачава. Ясно се виждат безброй светещи рогца, някой мигащи други не. Пичовете с бирата все по рядко минават, настъпва някакво затишие и напрежението витае във въздуха. Знаем, че нещо страшно ще се случи.... И внезапно настъпва пълен мрак... Ярка светлина.... Рокендрол влак се появява от нищото и се засилва към нас.....Масова експлозия.... Светлина....гръм....ярка светлина и ето ги и тях. Толкова дългоочаквания миг настъпва. Групата е на сцената и брули яко. Усещания нямам тотално съм изтръпнал... спомени - не знам. Два часа купон, шоу, китари, барабани. Лудо куфеене, яко пеене. Имаше от всичко по много. Няколко бързи снимки, които май става размазани, ама на кой му пука. От нищото се появява огромна камбана. С лъвски скок Брайън се хваща и увисва за нея, ето я и Роузи – огромна, красива, по бельо / няма такива цици :notworthy: :love10:
upz: / потропва с крак в ритъма на барабаните. Следва бис. For those about to rock…топовни салюти от оръдията по цялата сцена, фойерверки, заря. Останали сме вече без дъх... тъмнина. Не мога да повярвам, че всичко свърши. Ами то току що започна. Групата се прибра, лампите светнаха, явно това е края. Гледаме се оцъклени всички и все още не можем да проумеем какво точни ни се случи. Изтегляме се ухилени до ущите навън. Пикаем, за да постигнем тотално задоволство и се отправяме към хотела. Градът ври навсякъде. Превъзбудени фенове продължават да пеят. Следва биричка, кратък разбор и по леглата. На следващия ден вече дошли на себе си правим полудневна разходка из крепостта и центъра, ядем по една плескавица за изпроводяк и поемаме към дома. Почивка пак на омв. Спирам до клубно волво. май беше на Милен - Tragedy 8-[
cratch: Харчим и последните динари и от ново на път. Минава ни еретичната мисъл да продължим за Гърция. След 4 часа сме на границата. Влизане без проблем. Ухилен митничар пита от концерта ли сте и вие. Кимаме всички дружно. Той ни казва а сега какво ще ни изпеете, иначе няма да ви пуснем. Следва дружен рев аааааааа всичко каквото кажете, знаем всичкооооо и се усилва волумето. Пускат ни бързо, за да спре джангъра и граченето, пожелават ни отново лек път. София, Пловдив, душче, разказ на домашните любимци за пътешествието. Максимална удовлетвореност. Който е пропуснал, нека го яд, който е бил – наздраве
We salute you!