Волво Клуб - България

Здравейте приятели. Мисля че тук е мястото да споделя с вас какво ми се случи на 22 май. Прибирайки се от работа точно на кръговото на 4-ти километър скъсах лява щанга от предното окачване на моето VOLVO 360 GLT, като бавно но все пак успях/ защото VOLVO никога не спира/ да се изтегля с 5 км/ч от там и да спра в една локална улица наблизо. Притеснен се обадих на моя майстор Вальо от Враждебна за помощ и той ми каза да оставя колата и утре ще му мислим. След това се обадих и на моя познат Жоро / запомнете това име/ от Слатина, който има магазин за авточасти за VOLVO- втора употреба с молба да потърси такава щанга.Той трескаво ме попита какво точно ми се е случило и каза че ще дойде на място да види какво ми се е случило.След не повече от 10 мин той пристигна на мястото и за мое най - голямо учудване с него дойдоха още трима човека . Удивлението ми бе пълно когато сред тях разпознах Efri 740 - /за мен "гуруто" на VOLVO клуба/ и Unicata. За миг си помислих, че това не е истина - някакви хора, които не познавам а те мен пък съвсем да идват при някой с готовност да помогнат, но после си дадох сметка че всъщност VOLVO обединява, заличава бариери и разбира се прави хората приятели,които в нужда се познават.Не е нужно да разказвам че този "сформиран екип за бързо реагиране в кризисни ситуации" в състав Жоро, Efri 740 и Unicata за не повече от още 20 мин успя да ми намери нужните части и да ми разреши кардинално проблема така че аз още на същия ден да си подкарам моето VOLVO и да си се прибера с него вкъщи. Но е нужно тук да изкажа своята огромна благодарност на тия момчета, които направиха така че аз да продължа да се радвам на моето VOLVO - БЛАГОДАРЯ ВИ приятели.Искам да БЛАГОДАРЯ на Жоро за Цяпостната организация и ефективна намеса в отремонтирането на щангата, на Unicata за техническата помощ и инструментите, на Efri 740 - за подкрепата, съветите и комплектовката на частите.....и така БЛАГОДАРЕНИЕ на тези хора след не повече от 3 часа с мен все едно нищо не се бе случвало - освен спомена и удивлението, че недотам познати за мен хора ми се притичват на помощ без да ме познават......В тази връзка стигнах до определени заключения свързани със смисъла вложен в понятието VOLVO - то значи преди всичко ПРИЯТЕЛСТВО.


От всичките ми "излияния" тук, междувременно ми хрумна идеята , че със започнатата от мен тема и разказана случка тук, спокойно бихме могли да я прекръстим на тема със заглавие "Стената на славата" или да създадем такава ако няма досега - та да описваме подобни случки и премеждия или да си изказваме благодарности когато някой е помогнал на някой за нещо-така поне ще знаем кой с какво и на кого би могъл да е полезен ако изпаднеш в беда...


Поздрави Мартин

Невероятно е наистина. Не случайно на Георги (познат като Ефри) му казваме "спасител". Тази история не е единствената, веднага се сещам за още 2 подобни (едната също с участието на Ефри), когато клубари са помагали на други клубари в беда (и има още много други случаи...) Обичам да чета форума и да прекарвам време в компания от клуба - с някои от хората се виждаме що-годе често. Много печени са всички и се радвам, че ги познавам. Точно за това си говорихме преди време с Васко (кеспанок)...

П.П.въпросният Васил има бал и за това не се явясва често тук

Здравейте!
Тук прилагам няколко снимки на "спасения" наш ВОЛВО-колега
Мартин и на неговата лъскава 360-ка.
Сигурно забелязвате доволната визия на гордия ВОЛВО-собственик.
И едно уточнение: снимките са направени малко след така наречената
"спасителна операция". :wink:

това се казва приятел в нужда се познава много се искефих като четях темата и не можах да повярвам че има такива хора като Жоро, Efri 740 и Unicata които се са готови да помогнат на един испаднал в беда СъБрат






П.П БРаво събратя по афтомобили само така продалжаваите :oops: :wink:

Хехе... сутринта като го четох това, нямах представа, че ще изпадна в подобна ситуация. :o

Днес ходих до една рампа в уличките зад Билла с идеята да си кача колата на високо и да оправя една дрънчаща ламарина отдолу (на тръбата на ауспуха, има един метален маншон, веднага след завоя от двигателя на тръбата, който е изгнил и предната му част дрънчи и звучи като каруца направо, много дразнещо - всъщост Ефри ми обърна внимание от къде точно иде звука).

Там е доста неудобно, особено ако си сам, хлъзгаво, неравно и, както се оказа сам не можеш да качиш колата, без някой да ти дава посока. Та, качих я почти до горе и се чу един гаден звук и хлътна задната дясна гума Беше опряло в един тампон, а иначе гумата висеше между двата коловоза на рампата.

Първо се шашнах, защото все пак 1400 кила трудно можеш да преместиш сам, дори да разполагаш с техника Обадих се на Ефри и му казах. Той, разбира се каза, че няма проблем и до час ще дойде, като ще се обади още на някои хора. Даде идеи да намеря камъни и някоя греда.
То там е нещо като бунище, изоставен сервиз с едни халета . Имаше доста неща, между които и 10-тина доста здрави, сухи греди по 2-3 метра. Домъкнах ги, намерих и камъни. През това време дойде един човек със Ситроен, явно и той да си оправя колата. Та с него умувахме как да стане, ползвайки гредите като лост, да изместим задницата. После дойде един дядка, явно пазач там в пущинаците. Та тримата успяхме да повдигнем малко, за да свалим гумата, та да я изместим по-лесно. Голям зор беше, докато го направим това, защото е тесно, гумата опира в рампата и е хлътнала 20-30 см надолу.
По едно време дойде Наско (ACE) със синьото 460 бодигард. Заедно преместихме с клатене и подвидигане колата пак на коловоза, ползвайки гредата като опора под моста. Преди това дойде и още едно момче, пак от клуба, обаче не се сещам как се казва (само по физиономия). Преместихме, вдигнах на крик и сложих пак гумата. Слава богу, без поражения е оправихме с изключение на малко изкривено ухо за крика (там опряхме едната греда) и щита на диска, зад главината, но не опира в диска и може да се кара така.
Накрая все пак успяхме да оправим и ламарината, заради която се насадих така глупашки

Искам много да благодаря на всички за помощта - без вас, нямаше да се справя момчета, на Ефри също, че се отзова толкова бързо и прати хора, дори без да успее сам да дойде (беше извън София).

Наистина приятел в нужда се познава! 8)

п.п. Внимавайте с тази рампа и въобще не правете като мен - вземете някой с вас като ще правите такива рисковани маневри да ви показва пътя

s0me0ne Wrote:Точно за това си говорихме преди време с Васко (кеспанок)...
П.П.въпросният Васил има бал и за това не се явясва често тук

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 УРАААААААА :blob: :blob: :blob:

:wav: :wav:

Най якото нещо което ми се бе6е случвало!!!!!!


ПП:Наистина и аз много приятелства изградих покрай клуба на Волво,
Спецялни коли.....Спецялни хора :wink:

castor Wrote:Преди това дойде и още едно момче, пак от клуба, обаче не се сещам как се казва (само по физиономия)

itonev беше човека. За него се сетих първо (нали сме си комшии), докато се чудех на кой да звънна. Той веднага се отзова въпреки че беше на работа и дори когато му звъннах втория път за да свиря отбой, той все пак дойде!

Колеги, не мога да се въздържа от коментар при толкова добри думи за клубарите. Радвам се, че тук наистина има много хора с висока култура и човешко отношение, които отговарят на имиджа на марката. Ще се радвам ако и аз мога да бъда полезен.За съжаление познанията по автомобилите са ми толкова скромни, че и най-малкия проблем ме хвърля в размисъл. Добре че Волво не предлага много случаи когато се налага да се завирам там където не съм компетентен.

Та за случката.
Естествено че е важно първо човек да запази самообладание.
Но, ако се панакьоса - да звъни на приятел - в случая като при Кастор.
Аз естествено звъннах на Атанас, тъй като той познава мястото на инцидента и да може да отиде при Кастор за да може да го успокой и да подготвят почвата.
Естествено аз го накарах Кастор да търси плочи и трупи за колата - за да му се размине стреса и да подготви почвата при идването на помощ.
Когато наближих района и Атанас ми се обади че са овладяли положението.
Неминах от там - щото жената имаше спешно прибиране, щях да се върна за да свърша това което му обещах на Кастор. Явно много бързо се е сформирала организацията щом за 30 мин. от инцидента са овладяли положението. А аз му казах до 1 час точно съм при него!
Радвам се че Атанас откликна на молбата ми за бързо спасяване на колега от клуба - Кастор.
Надявам се че за в бъдеще ще има повече колеги готови да помогнат - в нужда на клубар - на път.

Отностно рампата - да, тя е опасна за сам човек, още повече ако е мокро, независимо с какво кола е човек.
Е, аз съм качвал там 3 коли и не съм имал проблеми! Но все пак да се внимава!

Нали сме се събрали в тозу форум да си помагаме доколкото е по възножностите на всеки. Сбирките са продължението със същата цел. описаните събития доказват ползата от начинанието и показват че има бъдеще VOLVO КЛУБ БЪЛГАРИЯ