03-08-2009, 02:28 PM
Миналата седмица много се изложих.
Отидохме на разходка на Витоша,качихме се на Залтните мостове, но понеже не обичам да съм сред всеобщата гмеж, решихме да паркираме по-нагоре - в посока Офелиите. По пътя нямах проблеми - беше на големи бабуни от лед, сняг и тук-таме остатъци от пясък, коловози, вода - бе както си трябва. Но не щеш ли, някой подхвърля, че и на Офелиите може да има много коли и най-добре настанцията на Радиото, че е по-встрани. Стигам до този разклон и спрях да обмисля атаката. И не успях да потегля, за да тръгна по него. Гумите пилят и нищо. Държа да отбележа, че колата беше с 5 души народ, нови гуми Мишлен Алпин. Изправих волана, спуснах малко назад, накрая захапа и тръгнах по алеята. А тя беше само сняк, тясна, отстрани с преспи. Ма аз нали съм с Волво - и смело напред. Да, ама не. На първа я усещах доста нестабилна, но вървеше някак. Ма нали знам, че на сняг трябва да се кара с ниски обороти на по-висока предавка, за да се възползвам от по-големия въртящ момент. И решавам да превключа на втора. На втора обаче много бъзо загуби мощност и просто се окопа. А и наклонът се увеличи. Не искаше да тръгне - на първа буксува, на втора не може да отлепи, на трета направо угасна. Срам! А и не смея да експериментирам с пълна кола с хора и без трактор в обоза да ме вади от преспите.
Върнах назад и нали съм тъп и упорит - ще правя втори опит. Уж да успея да вдихна по-високи обороти и да издрапам на втора. Няма такова нещо. Стигнах до същата точка. Отказах се - все пак дошли сме на разходка в планината, а не на офроуд.
Накратко - паркирахме си на Офелиите, където паркингът беше достатъчно голям и разкалян, направихме си разходката.
Но моето настроение беше максимално вгорчено. И през целият път се чудех къде да търся причината за своя провал: в мен, в неподходящите гуми, в комбинацията двигател-скоростна кутия. Че снегът беше мек, може би дори кишав, вероятно дълбок - така беше. И какво от това? Беше си разчистен - алеята си личеше ясно на фона на по-високия сняг отстрани. И нямаше следи от вериги! А и нали това е смисълът на зимните гуми - да караш на сняг? Лоши ли са ми гумите? Нали уж са маркови, от високия клас, грайферът е дълбок, на книга шарката е хубава зимна?
Ако проблемът е в мен - как да я карам тази кола? Ако съм с много газ - буксува зверски, ако съм на ниски обороти - няма мощност.
Къде ми избяга блокировката на диференциала, нали трябваше да помогне?
Това ли е пределът на този автомобил без вериги?
След разходката реших, че трябва да се упражни карането на колата - ами ако се наложи да премина някой проход през зимата - ще закъсвам ли? От Офелиите нагоре пътят не беше цвете - не особено разчистен, на места с преспи. Подходящ за експерименти - все пак е широк, а не като оная алея. На първия завой в най-дълбоката киша спрях, за да се размина с кола, идваща отгоре. С много голям зор потеглих - то не беше буксуване, сукане, смяна на скоростите, докато захапе. Качих се до края на пътя - 3 км, като нарочно се бухвах в най-дълбокия сняг, да търся предела на колата. Вероятно шперът си вършеше работата, понеже на места едното ми колело беше на горе-долу разчистеното, а другото в преспата и колата си вървеше напред. Когато явно оборотите ми бяха по-високи, беше забавно за пътниците отзад - колата се суче, буксува, аз компенсирам с волана... В общи линии при скорост 30-40 максимум на втора и при около 1500-2000 оборота максимум колата се държеше прилично, дори и на по-дълбоко. Не при потегляне, разбира се, а при вече акумулирана инерция.
За завършек - връщаме се покрай злополучната алея и аз непрекъснато мърморя как на Радиото отпред има всякакви коли (не говорим за джипки) и то без вериги, а аз съм се изложил като кифладжия. И не щеш ли - от алеята пред мен се включи някакъв форд, сиера може би, след него - някаква фиестичка! Това ме доунищожи морално и психически.
И съм си така посърнал и до ден днешен.
И копнея някой наистина навътре със зимното каране, девятките, гумите и прочие, да ме успокои, да ми обясни, че Червеният октомври не става за сняг и съм изстискал максималното от него, дори и с тези прекрасни гуми.
Или да ми каже истината в очите - да си връщам книжката в КАТ и да не си подавам носа навън при сняг.
Или да сменявам гумите - с какви?
Мале, че дълго стана, а на мен леко ли ми е!
Отидохме на разходка на Витоша,качихме се на Залтните мостове, но понеже не обичам да съм сред всеобщата гмеж, решихме да паркираме по-нагоре - в посока Офелиите. По пътя нямах проблеми - беше на големи бабуни от лед, сняг и тук-таме остатъци от пясък, коловози, вода - бе както си трябва. Но не щеш ли, някой подхвърля, че и на Офелиите може да има много коли и най-добре настанцията на Радиото, че е по-встрани. Стигам до този разклон и спрях да обмисля атаката. И не успях да потегля, за да тръгна по него. Гумите пилят и нищо. Държа да отбележа, че колата беше с 5 души народ, нови гуми Мишлен Алпин. Изправих волана, спуснах малко назад, накрая захапа и тръгнах по алеята. А тя беше само сняк, тясна, отстрани с преспи. Ма аз нали съм с Волво - и смело напред. Да, ама не. На първа я усещах доста нестабилна, но вървеше някак. Ма нали знам, че на сняг трябва да се кара с ниски обороти на по-висока предавка, за да се възползвам от по-големия въртящ момент. И решавам да превключа на втора. На втора обаче много бъзо загуби мощност и просто се окопа. А и наклонът се увеличи. Не искаше да тръгне - на първа буксува, на втора не може да отлепи, на трета направо угасна. Срам! А и не смея да експериментирам с пълна кола с хора и без трактор в обоза да ме вади от преспите.
Върнах назад и нали съм тъп и упорит - ще правя втори опит. Уж да успея да вдихна по-високи обороти и да издрапам на втора. Няма такова нещо. Стигнах до същата точка. Отказах се - все пак дошли сме на разходка в планината, а не на офроуд.
Накратко - паркирахме си на Офелиите, където паркингът беше достатъчно голям и разкалян, направихме си разходката.
Но моето настроение беше максимално вгорчено. И през целият път се чудех къде да търся причината за своя провал: в мен, в неподходящите гуми, в комбинацията двигател-скоростна кутия. Че снегът беше мек, може би дори кишав, вероятно дълбок - така беше. И какво от това? Беше си разчистен - алеята си личеше ясно на фона на по-високия сняг отстрани. И нямаше следи от вериги! А и нали това е смисълът на зимните гуми - да караш на сняг? Лоши ли са ми гумите? Нали уж са маркови, от високия клас, грайферът е дълбок, на книга шарката е хубава зимна?
Ако проблемът е в мен - как да я карам тази кола? Ако съм с много газ - буксува зверски, ако съм на ниски обороти - няма мощност.
Къде ми избяга блокировката на диференциала, нали трябваше да помогне?
Това ли е пределът на този автомобил без вериги?
След разходката реших, че трябва да се упражни карането на колата - ами ако се наложи да премина някой проход през зимата - ще закъсвам ли? От Офелиите нагоре пътят не беше цвете - не особено разчистен, на места с преспи. Подходящ за експерименти - все пак е широк, а не като оная алея. На първия завой в най-дълбоката киша спрях, за да се размина с кола, идваща отгоре. С много голям зор потеглих - то не беше буксуване, сукане, смяна на скоростите, докато захапе. Качих се до края на пътя - 3 км, като нарочно се бухвах в най-дълбокия сняг, да търся предела на колата. Вероятно шперът си вършеше работата, понеже на места едното ми колело беше на горе-долу разчистеното, а другото в преспата и колата си вървеше напред. Когато явно оборотите ми бяха по-високи, беше забавно за пътниците отзад - колата се суче, буксува, аз компенсирам с волана... В общи линии при скорост 30-40 максимум на втора и при около 1500-2000 оборота максимум колата се държеше прилично, дори и на по-дълбоко. Не при потегляне, разбира се, а при вече акумулирана инерция.
За завършек - връщаме се покрай злополучната алея и аз непрекъснато мърморя как на Радиото отпред има всякакви коли (не говорим за джипки) и то без вериги, а аз съм се изложил като кифладжия. И не щеш ли - от алеята пред мен се включи някакъв форд, сиера може би, след него - някаква фиестичка! Това ме доунищожи морално и психически.
И съм си така посърнал и до ден днешен.
И копнея някой наистина навътре със зимното каране, девятките, гумите и прочие, да ме успокои, да ми обясни, че Червеният октомври не става за сняг и съм изстискал максималното от него, дори и с тези прекрасни гуми.
Или да ми каже истината в очите - да си връщам книжката в КАТ и да не си подавам носа навън при сняг.
Или да сменявам гумите - с какви?
Мале, че дълго стана, а на мен леко ли ми е!