Волво Клуб - България

любов от пръв поглед :love10:

любов от пръв поглед :love10:

И аз да си излея мъката с любовта .След като вече бях женен и още без деца ,си купих FIAT - 127 sport .Изживяването бе стархотно ,но бе FIAT - и после ме беше яд.После си купих Пасат и го пенсионирах ,а жена ми пак мрънкаше и дойде втория Пасат .Комби ,отгледахме дъщеря си и не усетихме .После взе ,че и Тя замрънка и станаха две мрънкащи жени и реших да сменя марката .Купих TOYOTA чисто нова и какво си мислите ,отначало всичко добре ,после 10 месеца по сервизи и три мрънкащи жени ,дори и бълдъзата .Е рекох си не издържам и си купих VOLVO и какво си мислите .Всички спряха да мрънкат ,а аз не слизам от него .Просто се ВЛЮБИХ. в марката и колата.

И аз да си излея мъката с любовта .След като вече бях женен и още без деца ,си купих FIAT - 127 sport .Изживяването бе стархотно ,но бе FIAT - и после ме беше яд.После си купих Пасат и го пенсионирах ,а жена ми пак мрънкаше и дойде втория Пасат .Комби ,отгледахме дъщеря си и не усетихме .После взе ,че и Тя замрънка и станаха две мрънкащи жени и реших да сменя марката .Купих TOYOTA чисто нова и какво си мислите ,отначало всичко добре ,после 10 месеца по сервизи и три мрънкащи жени ,дори и бълдъзата .Е рекох си не издържам и си купих VOLVO и какво си мислите .Всички спряха да мрънкат ,а аз не слизам от него .Просто се ВЛЮБИХ. в марката и колата.

Моето влюбване пък беше ... някъде към 1971 г.

И историята е колкото странна, толкова и дълга ...

Въздържах се до сега да я споделя - ама гледам... че всеки пише, а аз си трая ... защото ми се струва малко смехотворна ... ама така стана... и е истинско преживяване, което днес ми звучи още по трогателно!

Значи имах си едно гадже в детската градина ... /как звучи?!, готино нали .../ :lol:
Та имах си една Жана в детската градина, която ми носеше шоколадови бонбони в хартийки и си ме харесваше страшно /незнам точно защо, но това няма значение .../ ! :wink:
Всъщност знам, но е доста дълго наистина... :twisted:
Та спомням си, че някакви момчета от последната /4-та/ група я закачаха и не знам защо - почнаха да я скубят и изглежда искаха да й излапат някакви тайнствени шоколадови бонбони, които бяха увити в златни хартийки, а тя си ги криеше в джоба.
Жана беше от моята група и на мен не ми се видя много редно да я скубят и обиждат по-големите момчета: Жана-дамаджана и скокнах да я защитя ... Момчетата бяха две, а аз понеже бях височък а те по-ниски, засилих се към единия и го блъснах силно... И дали аз или тоя блъснатия - падна върху другия не знам, но скоро двамата се търкаляха някак на земята и ...! :roll: заплакаха в куп, а аз дръпнах Жана и избягахме към нашата другарка /даскалицата дето трябваше да внимава уж за нас/ та да не трябва наистина да се справям с двамата след малко...
В резултат - бях почерпен с тайните бонбони, които наистина бяха много готини и сладки!
Та Жана си ме хареса нещо от тогава, а другарката /даскалката/ явно е видяла какво съм направил - разчуло се е между родителите и по-спецялно разбрали тези на Жана...
Изглежда, че и тя нещо също им е споменала и тайно след това крадеше от вкъщи гоцките бомбони, които носеше в детската градина за да споделя с мен. По интересното /на което тогава не обръщах внимание, но после си дадох сметка .../ бе това, че майката на Жана беше французойка / и това явно беше връзката с неземните бонбони/, а баща й изглежда беше някяква клечка, защото винаги идваха и я довеждаха или я вземаха с кола!... от детската градина. И едната кола беше черна Волга /която всички момчета познаваха и се кефеха, че вдигала 180.../ - явно служебната кола на баща и, който непрекъснато все го нямаше, а някъкъв чичко Митко я караше или прибираше /явно шофьора му/, но другата кола беше някаква с неизяснена марка и доста рядко срещана.
Стана така, че дойдоха да вземат Жана с другата кола, която майка й караше. И не знам какво е разправяла на майка си, но ... едно от нещата беше, че ще се ожени за мен!!! ... което доста развесели майка й, а мен ме смути страшно! :oops:
Е, учителката беше помолена да отидем до някъде /реално до ъгъла на улицата/ и там ни купиха със Жана по един сладолед във вафлена кофичка, въпреки че ... аз категорично отказвах.
По-важното бе, че ме повозиха в колата до мястото със сладоледа и аз бях силно впечатлен!
Майката ме попита на български как се казвам ... и аз се представих ... Върнаха ме в детската градина - да си ям сладоледа и ... да чакам майка ми да дойде да ме вземе.
По това време съм бил на ... ок. 5-6 години.
Та попитах на следващия ден Жана каква им е колата и тя гордо каза:
ВОЛВО!
Е, аз запомних тази марка!
Помня я и до сега и тайно си пожелах тогава - че като порасна ще си купя точно такава кола!
Не си купих точно същия модел 164, но като цяло -
мечтата ми се сбъдна: минал съм през 460, 850, S 40 и отново 850 /някой бяха фирмени/, но последната си е лична.
За нея насъсках последната ми жена - да я купим не само защото беше изгодно, ... а и заради куп други неща - то се знае!

Та първата ми любов беше към ето този модел: 164, който и до момента е един от най-красивите и луксозно изглеждащи - не само за времето си, а и до днес!

На мен ми прилича с фейса си на Ягуар или Ролс-ройс ... вижте:

Моето влюбване пък беше ... някъде към 1971 г.

И историята е колкото странна, толкова и дълга ...

Въздържах се до сега да я споделя - ама гледам... че всеки пише, а аз си трая ... защото ми се струва малко смехотворна ... ама така стана... и е истинско преживяване, което днес ми звучи още по трогателно!

Значи имах си едно гадже в детската градина ... /как звучи?!, готино нали .../ :lol:
Та имах си една Жана в детската градина, която ми носеше шоколадови бонбони в хартийки и си ме харесваше страшно /незнам точно защо, но това няма значение .../ ! :wink:
Всъщност знам, но е доста дълго наистина... :twisted:
Та спомням си, че някакви момчета от последната /4-та/ група я закачаха и не знам защо - почнаха да я скубят и изглежда искаха да й излапат някакви тайнствени шоколадови бонбони, които бяха увити в златни хартийки, а тя си ги криеше в джоба.
Жана беше от моята група и на мен не ми се видя много редно да я скубят и обиждат по-големите момчета: Жана-дамаджана и скокнах да я защитя ... Момчетата бяха две, а аз понеже бях височък а те по-ниски, засилих се към единия и го блъснах силно... И дали аз или тоя блъснатия - падна върху другия не знам, но скоро двамата се търкаляха някак на земята и ...! :roll: заплакаха в куп, а аз дръпнах Жана и избягахме към нашата другарка /даскалицата дето трябваше да внимава уж за нас/ та да не трябва наистина да се справям с двамата след малко...
В резултат - бях почерпен с тайните бонбони, които наистина бяха много готини и сладки!
Та Жана си ме хареса нещо от тогава, а другарката /даскалката/ явно е видяла какво съм направил - разчуло се е между родителите и по-спецялно разбрали тези на Жана...
Изглежда, че и тя нещо също им е споменала и тайно след това крадеше от вкъщи гоцките бомбони, които носеше в детската градина за да споделя с мен. По интересното /на което тогава не обръщах внимание, но после си дадох сметка .../ бе това, че майката на Жана беше французойка / и това явно беше връзката с неземните бонбони/, а баща й изглежда беше някяква клечка, защото винаги идваха и я довеждаха или я вземаха с кола!... от детската градина. И едната кола беше черна Волга /която всички момчета познаваха и се кефеха, че вдигала 180.../ - явно служебната кола на баща и, който непрекъснато все го нямаше, а някъкъв чичко Митко я караше или прибираше /явно шофьора му/, но другата кола беше някаква с неизяснена марка и доста рядко срещана.
Стана така, че дойдоха да вземат Жана с другата кола, която майка й караше. И не знам какво е разправяла на майка си, но ... едно от нещата беше, че ще се ожени за мен!!! ... което доста развесели майка й, а мен ме смути страшно! :oops:
Е, учителката беше помолена да отидем до някъде /реално до ъгъла на улицата/ и там ни купиха със Жана по един сладолед във вафлена кофичка, въпреки че ... аз категорично отказвах.
По-важното бе, че ме повозиха в колата до мястото със сладоледа и аз бях силно впечатлен!
Майката ме попита на български как се казвам ... и аз се представих ... Върнаха ме в детската градина - да си ям сладоледа и ... да чакам майка ми да дойде да ме вземе.
По това време съм бил на ... ок. 5-6 години.
Та попитах на следващия ден Жана каква им е колата и тя гордо каза:
ВОЛВО!
Е, аз запомних тази марка!
Помня я и до сега и тайно си пожелах тогава - че като порасна ще си купя точно такава кола!
Не си купих точно същия модел 164, но като цяло -
мечтата ми се сбъдна: минал съм през 460, 850, S 40 и отново 850 /някой бяха фирмени/, но последната си е лична.
За нея насъсках последната ми жена - да я купим не само защото беше изгодно, ... а и заради куп други неща - то се знае!

Та първата ми любов беше към ето този модел: 164, който и до момента е един от най-красивите и луксозно изглеждащи - не само за времето си, а и до днес!

На мен ми прилича с фейса си на Ягуар или Ролс-ройс ... вижте:

Уау, бат' Бойко ти си бил голем дон Жуан, без да го знаеш.
пък си и скромен:

Quote:Всъщност знам, но е доста дълго наистина...

Уау, бат' Бойко ти си бил голем дон Жуан, без да го знаеш.
пък си и скромен:

Quote:Всъщност знам, но е доста дълго наистина...

Ми Уни ... ти го казваш, а аз до момента затова се въздържах да го разкажа ... :oops:
Леле колко грешки в поста бях направил ... ! :oops:
Ти виж колата... К'во ше кажеш за модела, Кала ... и до момента си е трепач!

Ми Уни ... ти го казваш, а аз до момента затова се въздържах да го разкажа ... :oops:
Леле колко грешки в поста бях направил ... ! :oops:
Ти виж колата... К'во ше кажеш за модела, Кала ... и до момента си е трепач!