Волво Клуб - България

Влюби'х се в бензиновите мотори с турбо Които е карал знае защо. За съжаление бюджета на позволява покупка на такъв Автомобил (засега)

TBMauto Wrote:Влюби'х се в бензиновите мотори с турбо Които е карал знае защо. За съжаление бюджета на позволява покупка на такъв Автомобил (засега)

Ах колко ми е познато това чувство :mrgreen: след 440-та турбо си купих 460 1.8ми, после последва в70-2.5 тди ама нещо куцаше, но пък ми служи вярно една година и 20.000км. Е продадох го и си купих колата от подписа Ц-70 по име (Оптимус) :mrgreen: е върнах си спомените от бензин+турбо = :twisted: . Похарчва си доволно 20л. на 100км градско (има ГИ) и 8-12 извън зависи как го бримча :mrgreen:

Темата е зададена малко провокативно. Не обичам да съм прекалено отдаден на нещо, прекалено възхитен или влюбен, ако щете. Сериалски ми звучи някак. Ще се опитам по-простичко да обясня как можеш да станеш волвар.
Винаги съм уважавал Волво. Харесвах огромните по тогавашните представи ковчези и слушах легендите за тяхната здравина. Тогава не съм си мислил, че ще притежавам такава кола. Беше времето на Супермакс, Пърпълите и Ладите. Аз бях ученик в шофьорски техникум. Постепенно оформих вкуса си - размерът винаги има значение. Първите ми коли бяха въпрос на финансови възможности и компромиси с близките. Карах Шкода 120, Форд Сиера, Рено 21. После реших, че съм пораснал достатъчно, за да правя каквото си искам. Първата ми истинска кола беше Рено 25. Тя вдигна летвата и когато я смених с БМВ пета серия се оказах разочарован. Баварецът беше здрав, но тромав и неудобен. Отново предстоеше смяна. Изискванията бяха: бензин, висок клас, мощност над 150 кс и механична кутия. Марката не беше уточнена. Мерцедес, Пежо 605, Рено Сафран, БМВ, Волво,..... мислил съм дори за Крайслер. Оказа се доста трудно. Ту колата калпава, ту парите много.Четири месеца стоях без кон и започнах да се изнервям. Тогава попаднах на няколко обяви за дизелово Волво, прочетох отзиви и характеристики и започнах да свиквам с мисълта за нафта. Два часа преди да купя вола оглеждах един Мерцедес Е 300. Но, каквото ти е писано. Немецът беше сдухан и след кратка проба с мръсна газ реших, че това Волво на тези пари е достатъчно добро за мен. Купих колата , докарах я с чип до 170 коня и не съжалявам за избора. Любов? Не. По-скоро съпружеска привързаност. Каква ще е следващата ми кола? Не знам. Мислил съм за седан 80 с 2.9 бензин, но заглеждам и други коли. Такива работи.....

Гледам аз старата тема и си рекох я да видя какво съм писал :o и като гледам аз не съм писал ! Ми как да пиша като в главата ми е каша . Трудно се изразявам мислите ми хвърчат хаотично из главата , даже някой път сам не мога да се разбера. Но ще се опитам да разкажа .
Спомням си ,че бях много малък в детската градина и имахме фолксваген костенурка . След като един рейс адаш мина през нея буквално баща ми мир на праха му я изхвърли . Точно в този момент с мен се случи необратимото . Годината беше 1989-та аз бях на пет годинки , а пред вкъщи вече имаше нещо голямо нещо зелено с големи кръгли фарове и четири врати . Колата беше Волво 244. набор 75-та Израснах с нея , служи вярно на цялото семейство никога не се развали и никога не спря на пътя. До 1998-ма аз бях само пътник в нея и лека полека започнах да я подкарвам тайничко докато родителите ми бяха на работа . Малко след това баща ми ми провеждаше първите курсове по шофиране , а той беше истински ценител на марката и голям волвар за него всичко друго беше компромис . И така годините си се търкаляха а аз си растях с любимото возило . Започнах да ходя на училище с нея през 2000-ната тогава се случи и другото неизбежното което също засили любовта към марката : секс и то с момиче от горния клас . После минаха и други ама тях не ги и помня вече . Пак си се търкулнаха няколко годинки така , но двойката вече беше доста възрастна и баща ми взе едно ауди 80 . За него не мога да кажа ,че беше кола ( не мога да възприема една кола за такава когато двама човека като седнат отпред да си търкат рамената едно в друго и като включваш задна да му вадиш на другия я ребро я бъбрек абе тъпа работа ) Тогава не издържах, вече имах книжка и исках кола не компромис намерих 740 с 2.3 мотор и веднага го купих . Тогава баща ми си взе пък 760 2.4 дизел и много време си мерехме пиш.... с тях ( най добрите ми години ) Със седмицата вече се влюбих окончателно в тези коли нямат равни ,който е карал знае . С баща ми решихме да реставрираме старата двойка и започнахме да събираме части за ъпгрейд като цял мост с хидравлика климатик и разни други свързани с комфорта части . Но той се разболя и почина без време , а двойката седеше на тротоара и всеки път като влизах и излизах пред нас ми ставаше много криво и като я гледах не се чувствах добре .Много спомени много моменти и не издържах махнах я заедно с частите и всичко . За момент имаше ефект и се успокоих малко ,но осъзнах след време , че съм направил огромна грешка . Единствено в живота за това съжалявам и все още ме боли и съжалявам , изхвърлих нещо безценно и не толко като кола а като спомен проект с баща ми . Пак минаха няколко години бях изслужил отдавна имах хубава добре платена работа ,бях започнал да си стъпвам на краката както се казва и се запознах с любовта на живота си (така си мислех де до тази година щото замина да търси нещо някъде ,но си ме изостави след годините заедно . както казва един мой приятел "не сподели") и реших ,че искам нещо по-готино от седмицата . Гледах гледах и на 940 се спях. Пари имах и веднага си взех разбира се бензин атмосверно 2.3 . Карах го около година и нещо ,после замина за Надин заради мои простотии и си взех едно комби 740 за временно , временно защото беше смазано от работа и непотдържане . него го продадох защото щях да заминавам за испания и плановете бяха да не се прибирам няколко години . Заминахме с булката ама друго се развиха нещата и след 3-4 месеца се прибрахме . Карах около година нейната А4 ама си е тоалетна и то обществена , нямаше месец да не извади от семейния бюджет 150-200 лв ( сетих се за един кратък виц: Разменям тетрадка размер А4 за кола същия модел) Разделихме се с Катето някои от вас я познават някои не и аз си останах дет се вика пеша щото тя си прибра събра нещата и си замина малко и без причина , но сме големи хора вече и уважих решението и . От много време следях едно бургаско Волво в мобилето и като му падна цената преди два месеца го засмуках моментално . Е има какво да се прави по него верно на 20 години е (младежа , ах та не съм сега аз на 20) ама си е супер .Мечтаната деветка 2.3 турбо и сега пак си имам яка кола .Сега работя в сервиз с много готин колектив ,даже и шефа и мъжага не пу..а разбан и коректен човек е . Като му казах ,че отивам на Бургас за Волво той възкликна "пак ли с твоите Волва започваш . на въпроса му отговорих с въпрос : Кажи ми като работя година и половина тук при толко много коли на ден колко волва влязоха за нещо ? Нищо не ми отговори , казах му ,че няма да съм на работа до ранния следобед . Като се прибрах от Бургас с колата го изнудих да се повози малко , само дето на сила не го качих вътре . След като се върна само рече " Тва е много висок клас автомобил ,друго мислех за тях ама съм сгрешил " .
Общо взето целия ми живот е свързан тясно с тези коли и как да не ги обичаш това са години вярност . Докато един човек ще те нагруби обиди , излъже , разочарова ,измами , ограби и изостави . При старото Волво това го няма .


П П. Може би трябваше да напиша само последните два реда , но пък от друга страна е хубаво да си излееш душата там където ще те изслушат чуят и разберат . Обичам ви приятели колкото старата изгубена безвъзвратно двойка.
П П2 На баща ми дизела 760 в момента го реставрирам от край в край в абсолютно оригинален вид и части . Втори път подобна грешка няма да направя .Колата няма да се кара тя ще свети паметта му .

Наздраве Чавдаре ! За другото ти си знаеш.

Още в ученическите ми години си купувахме с един приятел AutoBuild от реповете и гледахме снимките на хубавите "западни" автомобили ... и подсъзнателно (неосъзнато) тогава Волво ми е харесвало. След като "порастнах" и вече имах възможност да си купя автомобил (настаро) не знам защо подсъзнанието ми не се обади ... и резултата беше Рено Клио. След като разбрах, че ще ставам татко реших, че ми трябва нова кола ... и някак си инерцията пак ме отведе във Франция - Рено Меган.
Но миналата 2014 се оказа много плодотворна за подсъзнанието ми и при проучването ми какъв по-голям автомобил да си купя се събудих една сутрин с мисълта за Волво. Бях проучвал какво ли не, даже и в няколко шоурума ходих да гледам разни автомобили (Нисан, Субару, Хонда, дори и Хюндай ... за малко да стигна и до Ауди), но по пътя за Порше се оказа МотоПфое! И така се натъкнах на xc60 ocean race. Та май това ще е новото возило и с нетърпение очаквам да изпитам усещането да съм собственик на автомобил с емблемата на IRON.

:lol:

Здравейте колеги да навдигна темата малко.
Още в ученическите години с група съученици.Говорехме за марката създадена от шведска стомана и пише на картера или някъде по купето Не ме жали,ще те надживея.
После имах познат през далечната 2008 с модела С60 2004 Д5,много ми хареса возията и как сменя автомата.
И така няколко години стоях без кола,но си е заслужавало .Сега съм горд собственик на В40 с Дизеловият мотор на Рено 102 коня.
Имаше доста работа по нея ,но си я стегнах има козметични забележки по боята ,но не са трагедия.Сега се оглеждам за друго Волво ,но истинската ми мечта е.
След година или две да се возя в Волво С80 Д5 след 2007.
Поздрави

Здравейте фенове на ВОЛВО!Искам и аз да разкажа за моите две красавици и как се влюбих в тях.Ожених се през 2000г.,тогава нямах възможност и пари да си купим със съпругата ми кола.Баща ми (Бог да го прости),имаше Жигули,а то ми беше набор и вярна семейна кола.Карах го,но мечтата ни бе да си имаме собствена кола.После се роди и първото ни дете,а нуждата за кола се засили,без претенции към дадена марка!Усилено събирахме пари за кола,дето се казва-от залъка си деляхме!Беше зимата на 2004г. и една вечер разбрах,че един комшия от съседната улица продава кола,а той по това време ходеше по Европа и внасяше по една кола.Отидохме с жената една вечер да я видим,даже не знаех каква марка е!Беше тъмно в гаража му и като светна ,пред мен се оказа задницата на Волво 440-страшно ни хареса!След няколко дена колата беше вече в моя гараж.Тогава в моя град нямаше такава марка и това ме радваше и правеше различен от останалите!Хората се обръщаха да я гледат по улиците.Така няколко години,докато решихме да си вземем друга кола-но пак Волво!Просто аз други обяви не съм гледал!Купихме си още една,но S40.Мислех старата да я продам,но ми бе жал,чуствах я като част от семейството.Сега съм я стегнал и така карам и двете!И да знаете:колата е по-мила от жената,защото за колата си дал пари ,а жената сама е дошла у вас