Volvo 740 (B200ET) - Белият Лебед

[killara]

Колега Karlsson , от мен също получаваш сабя . Но обърни внимание , и аз като Жорката съм малък и аз съм безработен и на мен ми е трудно (на кой ли нее ) и аз имам гадже и ние излизаме по кръчми ( на висакосна ) дори моята седмица е по- голяма лакумница от на Жорката мен също ме бъзикат че карам "кораб-катафалка и Кубчето на Рубик " и тн. За нищо на света не бих заменил "кораба " за някой голф3 астра 1.4 екотек или каквото и да е там ниско-бюджетно средство за причиняване на масова смърт, кофчег с колела на който няма да мога да му смогна на карета тампончета носачлета скорости и амортесиорчета увиснали врати . Волвото го купих миналата година за 900лв от тогава съм му сменил някои неща ,имало е моменти в които даже го мразя, разплаквал ме е но 2хх 7хх и 9хх за мен си имат сънтиментална стойност както ти колега Karlsson казваш "много спомени малко сън " Ще ти дам един пример , ти си на 20 г забиваш си гадже търсите романтика в някоя лятна ясна нощ . премествате се на задната седалка на колата ( Клио с 2 врати -1.6Д нехарчи и е компактно) .Да ама ти си 1.90м висок, айде кажими какво ще правиш като те иска гаджето в колата а не на предния капак който можеш да шчупиш щото е пластмасов . А ако си имаш един кораб 745 или 945 ще ти кажа какво би бил направил . Същия сюжет ,ама не баш тъй . Просто минаваш пътьом през вкъщи гепваш дюшега спускаш седалките на комбито и вече си имаш "ниско -летящо бунгало". Друго, знаеш ли колко ги обичам разни новоизлюпени гъзарчета с разни лъскави хеч- беци с големите аспуси , качили по две гаджета и си мислят че са хванали Годпод за шлифера. И като ги издуха стария "коРЪБ " на килъра гледат все едно си му взел близалката .
Мерси , Жоре карай си коръба и наказваи всяка една малолитражка , търкаляй се с гаджетата на дивана и си живей живота с "мъжката машина " . Този член на семейството няма цена . Ако го продадеш голяма част от сърцето ти ще си отиде с него .
Първата ми кола беше 244 75г. Тя служеше много вярно на цялото семейство ,но годините си казаха думата и с бяща ми я прибрахме . Започнахме да събираме части за реставриране . Но живота прецака всичко ,баща ми се разболя и почина без време . Тогава "живота " подкара мен, с трудностите и безработицата . Продадох Волвото , а сега немога да опиша колко съжалявам за тази непоправима грешка . Днес тази грешка ми стува много скъпо .