07-13-2011, 09:00 AM
Малко снимки и от мен като естествено мен ме няма понеже аз снимам и все жената е на фокус.Малко от Ботев.
А впрочем имам ме на една снимка където едни нахални коне като ме натиснаха и изядоха един хляб :lol:
[attachment=18968]
[attachment=18076]
[attachment=18955]
[attachment=18956]
Тази е специално за Кангалов
[attachment=18957]
[attachment=18958]
[attachment=18959]
[attachment=18960]
[attachment=18967]
А тук малко от Вихрен:
Прословутата Байкушева мура.
[attachment=18966]
[attachment=18965]
[attachment=18964]
[attachment=18963]
[attachment=18962]
На Вихрен обаче стана малко сакатлък понеже жената буйна и суйна си надцени възможностите и добре че не минахме по Джамджиев ръб а през Казаните, пак малкия дявол, идеята беше от Бъндерица, през казаните и Премката, през Вихрен да слезем към Кабата и долу на х.Вихрен.На Големия Казан точно на качването по стената към Премката като мръднахме на един метър в дясно от маркировката и като се гипсира мадамата и ми изкара акъла.Не е тежко за човек с минимални катерачески умения но тя няма такива.Такъв страх не бях брал през живота си за някой друг, комбинацията от неопитен планинар с мраморни камъни едва държащи се в рехава пръст може да докара инфаркт направо.Както и да е за половин час успях да я сваля до основата на Казана и айде пак нагоре до Премката но вече беше късно и минаваше 17:00ч. а оставаше да се качим на Вихрен и да слезем от другата страна.Излезе силен вятър и нямаше как да минем набързо понеже мойта раница Вихрен 70+10 е пълна до горе барабар с надстройката а нейната е Вихрен 40,носи храната и не е много обемна но и двете си имат площ и вятъра си те завърта като парцал.Решихме да спим на Премката и опънахме палатката като идеята беше сутринта да се качим нагоре.Качих се без раница на 10м. под билото да й покажа че не е толкова страшно но страха в жената наделя и слязохме до х.Вихрен с идеята да се качим през Кабата.Не го направихме понеже отидохме да разгледахме и да спим на Рибните езера и след това се прибрахме.Сега в началото на август пак е в отпуск и пак ще отидем като този път ще се качим през Кабата за да преудолее страха.
Готиното беше че на слизане през Големия Казан имаше сняг и се пързаляхме надолу и минахме на аванта слизането :lol:
Предложих й така и така сме на Премката да се качим на Кутело и отидем до Кончето но по погледа й разбрах че ако го спомена още веднъж това и ще ме бутне в някоя пропаст :twisted: Постоянно говореше че ако има много пари ще взриви Вихрен и ще го нареже на мраморни плочи :mrgreen:
А впрочем имам ме на една снимка където едни нахални коне като ме натиснаха и изядоха един хляб :lol:
[attachment=18968]
[attachment=18076]
[attachment=18955]
[attachment=18956]
Тази е специално за Кангалов
[attachment=18957]
[attachment=18958]
[attachment=18959]
[attachment=18960]
[attachment=18967]
А тук малко от Вихрен:
Прословутата Байкушева мура.
[attachment=18966]
[attachment=18965]
[attachment=18964]
[attachment=18963]
[attachment=18962]
На Вихрен обаче стана малко сакатлък понеже жената буйна и суйна си надцени възможностите и добре че не минахме по Джамджиев ръб а през Казаните, пак малкия дявол, идеята беше от Бъндерица, през казаните и Премката, през Вихрен да слезем към Кабата и долу на х.Вихрен.На Големия Казан точно на качването по стената към Премката като мръднахме на един метър в дясно от маркировката и като се гипсира мадамата и ми изкара акъла.Не е тежко за човек с минимални катерачески умения но тя няма такива.Такъв страх не бях брал през живота си за някой друг, комбинацията от неопитен планинар с мраморни камъни едва държащи се в рехава пръст може да докара инфаркт направо.Както и да е за половин час успях да я сваля до основата на Казана и айде пак нагоре до Премката но вече беше късно и минаваше 17:00ч. а оставаше да се качим на Вихрен и да слезем от другата страна.Излезе силен вятър и нямаше как да минем набързо понеже мойта раница Вихрен 70+10 е пълна до горе барабар с надстройката а нейната е Вихрен 40,носи храната и не е много обемна но и двете си имат площ и вятъра си те завърта като парцал.Решихме да спим на Премката и опънахме палатката като идеята беше сутринта да се качим нагоре.Качих се без раница на 10м. под билото да й покажа че не е толкова страшно но страха в жената наделя и слязохме до х.Вихрен с идеята да се качим през Кабата.Не го направихме понеже отидохме да разгледахме и да спим на Рибните езера и след това се прибрахме.Сега в началото на август пак е в отпуск и пак ще отидем като този път ще се качим през Кабата за да преудолее страха.
Готиното беше че на слизане през Големия Казан имаше сняг и се пързаляхме надолу и минахме на аванта слизането :lol:
Предложих й така и така сме на Премката да се качим на Кутело и отидем до Кончето но по погледа й разбрах че ако го спомена още веднъж това и ще ме бутне в някоя пропаст :twisted: Постоянно говореше че ако има много пари ще взриви Вихрен и ще го нареже на мраморни плочи :mrgreen: