МАЛКО ПОЕЗИЯ ОТ НАС !

[mevdo]

Налъми , шабър , ключ водопроводен
не съм забравил хич
дори да са с цени народни
за мен са важни всеки ден

и размисли за теб се появяват
щом ги употребя във работата своя
те при ремонти оживяват
така е със подаръците твои

Но ти недей да се страхуваш
щом мигом тука те видях
налъмите не ще обуваш
прокобата от снощи отшумя

Сега си мисля за едни джумерки
доставени с една чиния
преди години в ноемврийски ден
по повод на една магия
при соаре организирано от мен
изконсумирани със две отвертки

Чинията я пазя и до днес
да вземем пак да я напълним
и винце имам аз запаси
да подплътим ний паметта си

А забавлението наше поетично
не става то ако си гладен
да хапнем казвам титанично
за рими мисля че съм жаден...

[mevdo]

Идея идва ми сега
да вземем ние с тебе
писанията свои да сбереме
във стихосбирчица една
та автори сме ний на тая тема
и става вече толкова години -
на другите да им дадеме
малко радост в смутното ни време

[miro343]

съгласен съм
но нека сме на ясно
че в стихосбирките си имаме доаен
за редактор мисля да поканим
един еквсиновградски волво-фен

[mevdo]

Той много късно появи се
на небосклона поетичен
при все това да кажа
че твърде е лиричен

а в тази тема архаична
си пишем ний комично
за Волво, алкохол и жици
и разни мацки с мощни ...... коли

затуй на него пръв ще подариме
та лекинко да го развеселиме
редактор нека бъде някой друг
работещ може би на струг

да може тъй с народа приравнена
поезията наша неопитомена
да радва всеки който иска
смях във душата му да плиска.

[mevdo]

Но в празника ни днешен
да не останем грешни
нека поздравиме всички
приятелки , женички
наздравица за тях да вдигнем
спокойствието тяхно да постигнем.

[kire]

За 8-ми март

Осми март е ден на татко
и на неговите три жени,
и на милата съседка...
дето братче ни роди...
:mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:

[Kangalov]

Усещам тука ново напрежение
и аморално,мръсно поведение..
Загатвате за новата салата,
приготвена на тъмно под кревата.
Ще има шиш от миди на пила
и лукче ще набуча във нощта.
Приседнали спокойно до жарта,
на пясъка с заголени бедра.
С герои разни,измислени куплети,
ще ни залеят титаничите поети.
А в утрото със епилатор във ръка,
ще лъскат своите крака...

[stivmar]

Гледам връщате се Вий във час,
И стиховете Ви чета в захлас,
Със нови сили заредени,
Към поетични висини сте устремени!

Реших и аз в играта да се включа,
С колата, жената и децата,
И с писанията в чата,
Нов прозорец да отключа!

И май се получават нещата -
В нета обменяме патилата,
Срещи в страната посещаваме,
С нови приятели се запознаваме!

Ходим ний по сбирки,
И си пийваме ракийки,
За Волвата си говорим,
И по други теми спорим!

И както обикновено на пролет,
Мислим ний за Национален полет,
Правим планове сериозни,
За дните си свободни!

Простете, че намесвам се в сблъсък титаничен,
Мотивът ми е просто личен -
Опитвам се да бъда непривичен,
Да предизвикам нов дуел лиричен!

Та библиотекари, кулинари,
Че даже и спиртовари,
А може би и плодни, и живи твари,
Перата си в мастило потопят,
И с нови стихове да ни зашеметят,
Та миговете неусетно да си отлетят!

Съжалявам, че толкоз дълго стана,
Но снегът ме вкъщи хвана,
Затуй от форума не ще се отделя,
И други стихове ще споделя!


07.03.2015г.

[stivmar]

Днес Тигърчето има ден рожден,
Затуй е толкова опиянен,
С любов и радост обграден,
И от Волво заслепен!

Със замах строи и ремонтира,
Клиентите с направеното радва,
Колегите с подаръците награждава,
Офертите за новите игри създава!

С хумор интересен ни дарява,
Прасковата непрестанно той задява,
Библиотеката редовно посещава,
С литературата се запознава!

С благ характер разполага,
Но при нужда ноктите показва,
Към приятелите толерантен,
Към семейството галантен!

В тоз прекрасен ден рожден,
Приеми пожелания от мен,
Бъди благословен,
И със здраве надарен!


09.03.2015г.

[mevdo]

На Миреца във аватара
загледах се сега
там пише Saab 9.3 NG
кат нитроглицерин звучи...

запитах се какво ли е това
дали ги пие за сърдечна тръпка
или в горивото добавка
за мощен старт на таз кола

нима е сложил Миреца крила
май редно е да проверя
дали му бачкат елероните
съмнявам се едва едва

че тази вечер подир осем
над мене нещо прелетя
и май червено и на косъм
разминахме се - да, съдба
та някой после злобно се изхили
намигна , махна със ръка

и докато се аз освестя
една леко рошава глава
извика ми - Майоре, как си ти ?
съмнението в мен се породи
"Познавам го нали...
Май Миреца над Варна си кръжи