Една година и една седмица след ходенето до Трансфагъраш, отметнахме и Трансалпина. Намеренията бяха да ходим в работен ден, за да избегнем блъсканицата, но прогнозите на сините птици ни форсираха и пак се оказахме в Румъния в събота.
В петък вечерта се мотахме в Русе:
Още снимки:
<!-- m --><a class="postlink" href="http://tortomanin.snimka.bg/arts/rusenska-vecher-s-pyas-chni-skulpturi.957552">http://tortomanin.snimka.bg/arts/rusens ... uri.957552</a><!-- m -->
Проверените схеми не трябва да се развалят. Пак тръгнахме в пет сутринта, като бяхме сами на митницата, за разлика от румънците, които бяха цяла колона, може би за Гърция през Маказа.
Нищо интересно до Питещ, само отвратителното околовръстно на столицата е малко разширено, но нито табелите са оправени, нито кръстовищата с едно ниво. Хората си карат с превишена скорост в селата и по-бавно от разрешеното по магистралата. Бавно започнах да румънясвам в почерка на каране. Полиция почти няма, със святкане предупреждават и там, камерите са по-малко от нашите. По местата за почивка по магистралата е мръсно, абе балканска работа, едно по-добро, друго по-лошо от нашето.
Стигнахме до Трансалпина от южната страна. Проходът започва стръмно с добър асфалт, но наклоните не са до 18%, каквито съм опитвал в Алпите. Влизаме в Ранца – нов ски курорт на около 1600м. Както навсякъде в Румъния, пак са икономисали от инфраструктура. Всичко е около един път, местата за паркиране са малко, само на чакъл. Покривите на новите сгради са с типичните челни триъгълници, заради което ги нарекохме румънски пагоди. Цените са търпими и за българи, липсва контакт на руски или немски, по-старите не говорят и английски, не че аз го знам. Разбираме се някак си, пием по кафе за приблизително два лева наши и тръгваме да разглеждаме. Пак нашенска работа, желание да се направи нещо има, но мърляво, всеки оставил гредите от строежа в двора, стоят изсипани инертни материали, всичко разровено, сякаш глигани са върлували.
Продължаваме нагоре, прехвалените от някои нови Дачии се задъхват по баира, местата за изпреварване са малко, още по-малко са тези за паркиране и снимане по стар румънски обичай. Подминаваме височината от 2000 метра. Е, това е истинската Трансалпина. Нов асфалт, нови мантинели, нови жълти разделителни линии. Хората са чели, че е проход да каране и яко бримчат коли и мотори, пречейки си взаимно. Намираме отбивки и се качваме на станалите прекалено достъпни върхове. Заплюхме три, щяха да са четири, но на последния няколко кучета яростно отбраняваха стадо овце.
Галерийка:
<!-- m --><a class="postlink" href="http://tortomanin.snimka.bg/mountain/ranca-i-transalpina.957553">http://tortomanin.snimka.bg/mountain/ra ... ina.957553</a><!-- m -->
Стигаме до логичния въпрос – заслужава ли си да се иде? Категорично да. На нас с Мима ни бяха достатъчни около 250 лева, което включва горивото, двете нощувки в Русе и румънската винетка. Ако при Трансфагъраш Карпатите леко напомняха за някои части на Алпите, тук ми изглеждаха като белмекенска Рила. Високо, но заоблено, някак меко и с недостатъчно езера. На запад се вижда достъпен връх с височина 2500+ метра, нататък е Ретезат. Идете в почивен ден, навалицата инак е голяма, а излишни пазари дебнат отвсякъде, дори на височина над 2000 метра. Сред румънците има много полянджии, които смърдят със скари и кюфтета край всяка река, на всеки завой.
Изобщо, пазарите са кахър на румънската пътна мрежа. Изникват на всяка чешма или забележителност, както при нас, но при по-големия трафик тапите стават непоносими. Отново едни около 700 километра с разходките ми струваха 15 часа.
Едва ли бих отишъл отново, но и тази година останаха едни леи, дали да не отскоча до Ретезат?
На връщане, да не минаваме Стара планина напразно, ходихме до Козя стена.
Фотки:
<!-- m --><a class="postlink" href="http://tortomanin.snimka.bg/mountain/kozya-stena.957554">http://tortomanin.snimka.bg/mountain/kozya-stena.957554</a><!-- m -->
Със сигурност не съм по-красив от върха.