Posts: 1,016
Threads: 78
Thanks Received: 1 in 1 posts
Thanks Given: 0
Joined: Jun 2006
Reputation:
4
Да си кажа и аз.
2005г. се оженихме с жената и решихме с паричките събрани от сватбата да си купим 1та ни кола. Аз тогава нямах абсолютно никакъв опит нито с шофирането, нито знаех какво е това кола. Бях изкарал кнжка няколко месеца по-рано. Не разполагахме с голяма сума и търсехме нещо по-скромно, а то се оказа, че красавицата 460 1.8и 90г. ме чака в блока зад нашия.На 1 комшия спешно му трябваха пари и я продаваше. Отивам аз с дядото да я видим и то валеше леко 1 дъжд и тя като блести, останаха ми очите. А аз си викам "тази кола е много хубава, сигурно няма да мога да си я позволя" слиза човека и вика 2000лв.Гледам като втрещен. За тогава направо си беше без пари. Стиснахме си ръцете и станх горд собственик. Буквално съм се учил да карам на нея и нито веднъж не ме е подвела или оставила някаде. Много здрав автомобил, и набираше доста прилично за 90те си коня. 2007 започнах нова работа, с по-добра заплата и се зародиха мисли за по ново волво. 2008 успях най-накрая да навия съпругата да изтеглим кредит и след 2 месеца обикаляне из страната, намерихме сегашната си любов в Чепеларе, при 1 много свестен човек. Хапнахме, пийнахме и отпраших за Плевен щастлив с "новото" в40.
И така, сега много се точа на новото хц70, но още не съм дораснал за него, но след време вярвам, че ще спре и то пред гаража
Posts: 18
Threads: 5
Thanks Received: 0 in 0 posts
Thanks Given: 0
Joined: Feb 2009
Reputation:
0
Ами всичко си дойде от деня, който си го купих.. бащата искаше опел или някаква хонда да ми зима ии ги гледах ме, но особено не ми зарадваха окото ии ми каза има едно волво дет на втора прави 80км/ч ии аз изявих желание да го видя иии да го покарам да видя за какво става дума. И определено оттогава ми хареса марката Волво.. като екстри, возия и всичко радваше, но усмивката се изпаряваше, когато идваше време за сервиз.. частите не са много евтини, но са доста здрави Иначе в родата.. бащата, леля и вуйчо.. са на немските машини- опел. Само аз.. шведско Верно баварките не са лоши, даже доста ме радва Хонда Прелюд, ноо освен Волво, Сааб и Ролвър друго не бих си взел :wink: По ме радва нещо по-рядко, а не да карам голф, бмв 3 серия, хонда сивик, който са всяка втора,трета срещната.. :x
В английски форум питаш и те ти отговарят, в руски питаш и те те питат, в български питаш и секи ти казва колко си тъп...
Posts: 428
Threads: 39
Thanks Received: 0 in 0 posts
Thanks Given: 0
Joined: Apr 2009
Reputation:
0
При мен (по-скоро при нас) колата е нещо като наследство. Преди да я купим е била внесена от Италия и е стояла при дядо ми на село 7-8 години.Ние я купихме 94-та, колата е произведена 85. Представете си кога е внесена. А за онези години, преди 90-та, кола с климатик и турбо..малко да. Човекът го е било страх да я покаже. А пък ние тогава имахме Мерцедес 200 D. Може и да не вървеше, но беше голяма лодка, кой каквото ще да разправя. След това баща ми при едно ходене на село решава да я пробва как върви. Вадят я, правят една хубава голяма разходка с нея и това е достатъчно. Продадохме Мерцедеса и я купихме за скъпичка цена за времето си, но със сигурност си заслужаваше. След това последваха 3-4 години, в които колата я спуквахме от каране. И след това дойде кризисното положение, при което нямаше пари съответно нямаше пари и за бензин и колата стоеше в гаража. Вадеше се веднъж на 2-3 месеца, колкото да се иде до Пазарджик или някъде наблизо. След това другият ми дядо си взе рено 1.2 бензинка с газова, ние го купихме от него и тогава дойде краят на Volvo.. 4 ли, 5 ли, 6 ли години стоеше в гаража без да е палено даже. Просто стои..параклис. Аз като малък не разбирах от коли въобще (не, че сега разбирам много, но съм по-добре), но всеки път когато отварях гаража на баща ми да извади реното и заставах като ударен пред физиономията на волво-то, а и не бях сам. Всеки, който минеше, оставаше :O след като види чудовището в гаража. Е дойде време да извадя книжка и тази кола ми беше стимулът да я взема. Взех всичко без грешки от първия път, дойде великият ден, в който купихме един нов акумулатор и в който както се прибрах и го сложих на волво-то. Е вярвате или не, слагам акумулатора, изписка алармата за централното, завъртях ключа и запали от първия път без дълго въртене, все едно я вадя от завода. И така. От 12 12 2008 година колата си се кара..от мен.. като човек с не много разходи в семейството. Баща ми..вече е отписан от списъка с феновете, просто защото реното с 10 лв прави 120 км, а волво-то с 10 лв прави 40-50 км. И така..дълъг разказ, но кръв ми капе от сърцето като се сетя колко общи неща имам с нея за год и половина. На баща ми чупиха малките прозорци да крадат касетофона Kenwood затова има алармата. ABS-а колко пъти е спасявал положението на Боровец не можете да си представите...и т.н.. На бала бях с нея, през 2009-а завърших, а тази кола има общо с целия клас, защото номерът: PA 2009 AP е доста атрактивен за нашия випуск . Започна се със страхопочитанието в погледа ми , когато отварях вратите на гаража на баща ми, продължи се с взимането на книжката ми и тепърва ще продължава, надявам се. Съмнява ме, че сърцето ми е заело тази форма: <!-- m --><a class="postlink" href="http://mobiextreme.com/images/logo_volvo.jpg" onclick="window.open(this.href);return false;">http://mobiextreme.com/images/logo_volvo.jpg</a><!-- m -->
I ROLL
VOLVO 740 2.0 163 h.p. B200ET 1985
Posts: 1,095
Threads: 76
Thanks Received: 0 in 0 posts
Thanks Given: 0
Joined: May 2010
Reputation:
0
При мен влюбването във Волво беше през далечната 1994г. когато си купихме такова,модел 343 1.4и.Тогава бях едва на 4 годинки спомням си,че преди това имахме AUDI 100,MERCEDES 200D един червен москвич и два Опела кадет (капка) след тия коли взехме волвото бяло на цвят
лъскаво запазено и помня имаше аларма,че когато бащами го докара не се виждаше колата от балкона и той ми каза гледай сега където светне кола и така... тя беше и първата кола която подкарах 2001г. на разтояние 3-4 км по между селски път.Тогава си казах взема ли си книжка Волво ще бъде! И така си взех книжката но вече бащата ми беше взел едно iNOCCENTI MINI BERTONE идеален автомобил за мен като начало 3-цилиндрово дизелче 1000кубика и ми гореше точно 3 на 100.Не знам от злоба ли от какво го тормозех много е вярно наказвах жигулите и ладичките но до там и стигаше силата до 140км. След това си закупих едно волво 440 турбо от съфорумец от Русе който беше много некоректен спрямо мен но това е друга тема!Сега карам В70 2.5тди разходите спрямо първата кола са поне 10-пъти повече и като за човек студент не е много приятно, но съм много влюбен в марката и ако имам 20 лева а частта струва 15 ги давам .... поради този факт приятелката ми много ме увиква. Вече и тя е зарибена по Волво и иска един ден да кара не какво да е а ВОЛВО S80 черно лъскаво... женска му работа :lol: въпреки,че и тя започна да разбира от тях и като ѝ кажа еее виж къв запазен ГоУф и нейната реакция е "Глей кво е вдървено и сигурно вози като каруцата на село" И така зарибявам всеки мой познат с марката
А знаете ли кое ме учудва в българина-казвам му какво карам и той
-ЕЕЕ много хубава и здрава кола
-Добре де що не си си купил Волво а си взел тоя Опел (примерно)
-Знаеш ли каква им е разликата в цената на частите
-Еми не не знам ама знам,че като сменя един път и сигурно другата смяна ще е поне след 5 години а през това време ти ще ги смениш 5 пъти!
-Абе така е амаа.... и се почва едно мъмрене ...
Та не мога да разбера що е това мислене на българина за по евтиното ... то винаги излиза по скъпо рано или късно !
Четеш на някой коментарите, гледаш му профила и си викаш..."Тоя... няма начин щъркела да не го е изпускал".
Posts: 773
Threads: 34
Thanks Received: 0 in 0 posts
Thanks Given: 0
Joined: Feb 2011
Reputation:
1
Аз пък исках да си взема комби и ми харесваха много 850 комбитата.Ама жената каза "Аз в тая катафалка няма да се кача, много грозна кола".Ми не й харесва и това е.Викам ми тогава 850 седан ама изтървах едно хубаво докато се намотам.Карах и едно 940, пак ми хареса ама жената пак "Грозно та грозно!!!".
Гледам едно комби 850 в една автокъща ама няма такъв гроб, стои си там от две години.Джамбазина вика "Ела да видиш едно друго комби" и седнах в едно V40 нафтова печка.Ама много грозно маскирано, сигурно с четка са го боядисали и беше ясно че няма да го взема ама ми хареса вътре.Отидох в съседната къща и там едно друго ама по-читаво, качих се, покарах...брей хареса ми, ма наистина ми допадна.Взех жената от работа и:
-Харесах една кола, дай да я видиш!
-Каква е?
-Волво комби :lol:
Нещо ми пресветна пред очите и гледам държеше една лопата с която ме е треснала зад врата :mrgreen:
-Ма не ма ооууу, то тва убаво комби.
-Бе бягай бе, Волво е грозно, комбито е грозно пък Волво комби е отвратително грозно.
Как да е отидохме да го видим и оная вика:
-Брей, мчи то симпатяга бе.
-Ми да ма, аз кво ти думам.
И да се ненадяваш веднага ни допадна и на двамата и след два дена едно такова комби вече беше паркирано пред блока.
Така че с V40 и с мен и с жена ми буквално имаше любов от първи поглед.
V40 B4204S '97
Posts: 1,095
Threads: 76
Thanks Received: 0 in 0 posts
Thanks Given: 0
Joined: May 2010
Reputation:
0
Karlsson Wrote:Аз пък исках да си взема комби и ми харесваха много 850 комбитата.Ама жената каза "Аз в тая катафалка няма да се кача, много грозна кола".Ми не й харесва и това е.Викам ми тогава 850 седан ама изтървах едно хубаво докато се намотам.Карах и едно 940, пак ми хареса ама жената пак "Грозно та грозно!!!".
Гледам едно комби 850 в една автокъща ама няма такъв гроб, стои си там от две години.Джамбазина вика "Ела да видиш едно друго комби" и седнах в едно V40 нафтова печка.Ама много грозно маскирано, сигурно с четка са го боядисали и беше ясно че няма да го взема ама ми хареса вътре.Отидох в съседната къща и там едно друго ама по-читаво, качих се, покарах...брей хареса ми, ма наистина ми допадна.Взех жената от работа и:
-Харесах една кола, дай да я видиш!
-Каква е?
-Волво комби :lol:
Нещо ми пресветна пред очите и гледам държеше една лопата с която ме е треснала зад врата :mrgreen:
-Ма не ма ооууу, то тва убаво комби.
-Бе бягай бе, Волво е грозно, комбито е грозно пък Волво комби е отвратително грозно.
Как да е отидохме да го видим и оная вика:
-Брей, мчи то симпатяга бе.
-Ми да ма, аз кво ти думам.
И да се ненадяваш веднага ни допадна и на двамата и след два дена едно такова комби вече беше паркирано пред блока.
Така че с V40 и с мен и с жена ми буквално имаше любов от първи поглед.
Това е точно като от някой виц пръснах се да се хиля :lol:
Четеш на някой коментарите, гледаш му профила и си викаш..."Тоя... няма начин щъркела да не го е изпускал".
Posts: 172
Threads: 10
Thanks Received: 0 in 0 posts
Thanks Given: 0
Joined: Dec 2011
Reputation:
0
Още щом споменах на жена ми, че ще си купуваме кола и се чудя каква да бъде на лап-топа и се появи desktop със снимка на волово S40 2008г.
След това се започна да ми вика по улицата "Я виж това волво колко е хубаво я виж онова волво колко е хубаво" и така четири месеца по метода на внушението.
След това започнах сам да се заглеждам и скоро неможех да мисля за друга кола освен за волво. Изчетох доста за тях и съвсем на скоро се здобих с S80 D5 2006 163Hp
за 15000лв още с първите навъртяни 400 километра докато се прибирах за Варна разбрах, че това колата за мен - изключителен автомобил с уникално возене!!!
S80 D5244T 163hp - 2006г. ръчна скоростна кутия
Posts: 10
Threads: 0
Thanks Received: 0 in 0 posts
Thanks Given: 0
Joined: Feb 2012
Reputation:
0
Родил със се влюбен,имах играчка с батерии и кабел (нали се сещате).Беше VOLVO и сигурно затова.
Posts: 578
Threads: 35
Thanks Received: 0 in 0 posts
Thanks Given: 0
Joined: Jun 2010
Reputation:
0
При мен беше банално - любов от пръв поглед.Бях фен на БМВ, докато не видях 850.От този момент за мен има само един автомобил - Волво
Volvo V70 2002 Bi-Fuel
Volvo S80 2008 T6 AWD
Ex: Volvo V50 2005 2,4i
Posts: 936
Threads: 16
Thanks Received: 0 in 0 posts
Thanks Given: 0
Joined: May 2009
Reputation:
0
... при мен стана доста бързо, като преди това бях чувал само за Volvo и то най вече че са доста здрави и с висока пасивна защита. По онова време (..веднага след като си изкарах книжката) се набутах с един VW Polo. Хвърлих една камара пари и все ново лъсваше, като за това само Аз си бях виновен. Не след дълго "бакшиш" ми отне предимство и полЯка стана на мармалад. Тук пак Аз си бях виновен, липса на опит и рефлекси, не съобразена скорост. Тогава съвсем случайно оплаквайки се на мой познат за случката стана ясно, че в задния му двор има едно Volvo което било на сестра му, но тя от години не го карала. Спазарихме се за цена и го отнесох на другия ден. В началото бях очарован от автомобила... най вече от возията и изключителната стабилност при по висока скорост и ниски нива на шум в купето. В последствие се обикнахме на максимум и много се слушаме един друг
|