Как се влюбихте ?

[aleksandar_stefanov]

При мен идеята за волво започна да назрява през 80те години на миналия век /боже как звучи/ . Бях на около 10 - 12 години, едни наши семейни приятели си купиха волво за 30 000хл на 12- 15 години. Не знам какъв модел беше, волвото приличаше на волга , а километража беше като на полските фиати /с нещо като хоризонтална скала / помня също , че двигатела беше 2000 кубика бензин. Та този наш познат след порядъчен запои беше изхвърчал от пътя с колата и след свободен полет от весочина 4-6 метра се беше приземил на дъното на изкоп за мрсен колектор. Пораженията по колата бяха 4 огънати джанти и един изкривен носач , а по водача счупена дясна ръка. След този инцидент всички коментираха , че такъв пироет с толкова малки поражения по водача и колата , е по силите само на волво.Тогава още не осъзнавах какво означава ена кола де е безопасна.
Другата ми съдбовна среща с марката беше 89г в Москва. Бях на 16г и там за пръв път видях модела 850 седан - влюбих се . На фона на лада, москвич, волга Волвото стоеше като лъв сред свини красота ви казвам.
Е минаха години поради различни обстоятелства не си купих волво а разни други коли , имах полски фиат,мазда 323, опел вектра, опел омега, дачия логън мсв...... И най накрая стигнах до колата която искам да карам наистина ВОЛВО S80 .
Модела S80 си го заплюх преди поне 4 години , показах го на жена ми и тя като мен каза и отсече , това ще е колата . И така след ред перипетии,проблеми и какви ли не събития се здобихме с Волвото.

[jorkata66]

Как ли?
Мой колега си търсеше ВОЛВО! Питам го аз, е що пък точно ВОЛВО? А той вика ами защото са здрави коли! Е не е ли много скъпа подръжката, а той каза скъпи са частите ама рядко се налага да ги сменяш. И така докато той си търсеше нов автомобил и аз разглеждах с него. Колегата нещо взе да се разколебава и да гледа други марки автомобил. Ходихме по автокъщите гледахме разни Пасат 4 ; А4 и т.н. До този момент аз нямах намерение да си сменям возилото. Но едно В 40 така ми грабна окото.... и като седнах на шофьорското място си казах- това е моят автомобил/звучи малко тривиално, но е факт/. Е нали се сещате нататък... няколко безсънни нощи, ровене във форумите и търсене на положителни и отрицатели качества. Не купих точно това волво, трябваше ми много малко време да убедя жената, но за марката и модела вече беше решено. Стана така, че изпреварих колегата си и смених досегашният си автомобил Рено меган с Волво В 40 т.е все още не съм прежалил Реното и май няма да го продам, ама ВОЛВОТО Е ПЕРФЕКТНО и зае своето място в гаража. А реното ми горкото още на първата нощ отвън остана без емблеми-ама това е друга тема.
Питате как? Ами просто любов от пръв поглед !!!

[STEW]

Аз пък на млади години като средностатистически соц-тинейджър карах 8 години жигулето на баща ми, а след това първата ми собствена кола беше Шкода 100С - и така докато се запознахме с жена ми. Нейният баща и беше дал една перфектна Волво 144 и тази кола ни служи вярно 5 години - просто бях възхитен от нея. Покрай волвото отвикнах в буквалния смисъл да ровичкам по двигатели/ средното ми образование е ДВГ/, просто не се трошеше. Тази кола запази живота на жена ми при една зверска катастрофа - москвич я удари почти челно до Вакарел. Колата я възстанових, но тя не пожела повече да седне в нея. След няколко сектантски години с Опел, през 2000 година отново си купихме Волво 440, след нея В40 /сега на нея се учи дъщерята/, а ние движим с С60. Говорим си за смяна на комбито, но отново оглеждаме бай-бекове за щерката - слабост ни е и на тримата тази марка.

[mar7ooo_92]

При мен историята е такава :
Преди години имахме жълт Москвич и аз като дете много му се кефех ,но един ден ни дойде на майка ми брат й... той си идваше от Италия със Волво 440 Турбо ,а ние точно тогава търсехме автомобил(бяхме гледали разни фиати,опели и други гадости който изобщо не харесаха на баща ми ) и той като каза ,че продава волвото защото му трябват спешно пари баща ми без да се колебае каза че иска да пробва колата и ако му хареса ще я вземе....Пробваха я точно след 10 мин. и когата просто беше невероятна според думите на баща ми (а аз келеша изобщо не знаех нищо за тази марка и се радвах на всичко което си движи на пътя ) на същия ден се договориха за цената тъка се сдобихме с 4-ката... Аз като се качих в колата за първи път се изкефих на макс,защото колата беше много запазена ,работеше тихо и на мен ми харесваше ...после разбрах че в Свищов това беше първото Волво и се радвах много....След време взех да чета за марката и колкото повече четях и стоях при колата толкова повече се влюбвах в нея ...като пораснах и почнах да карам разни коли разбрах разликата между ВОЛВО и другите марки... от тогава друго освен ВОЛВО не съществува Колата която карам сега е 440 Турбо и е на 23 години ,но да ви кажа по че по нищо не отстъпва на по нови немски автомобили и гордо мога да кажа че няма ръжда (освен там където е издрана поради вина на едни клони,но дори там не е опасна...) както пише в подписа ми "Веднъж ВОЛВО,Завинаги ВОЛВО !!!!"

[BFal]

Баща ми замени E34ката за Сааб9000турбо през 2000ната.
След години вярна служба, 2 удара на светофари в София отзад от "разсеяни" шофьори и още един(също отзад) със 90+км/ч разлика на извънградско колата си изпя и последните тонове от песента.(Всички са здрави благодарение на 2та тона ШВЕДСКА стомана по колата - колата даже мина 2000 километра на собствен ход след т ова)
Бартеросах я в небезизвестната шведска автопростотия в София за 1500 лева (оценка) и имах избор от 2 коли. Изгнил Сааб 93 кабрио или волво 850комби(2.0 10v).
Взех по-здравата и по-запазена (уж) "катафалка"... много, ама МНОГО неща бяха за оправяне по нея и някои така и не се оправиха... и така... с много грижа, 2 години каране и 50000 много приятно извозени километра реших, че гори много и се огледах за по-малък вариант и - хоп - V40Т. В града гори същото, а извън града на 70% от 850ката. За сега съм доволен.

[cc20t]

Ами освен да се изповядам и аз за чувствата си към моето Вове : ) След доста неприятно стечение на обстоятелствата през миналата година, за отрицателно време реших, че трябва и ще си купя кола, защото не издържах вече постоянно да се съобразявам с графика на баща ми за да ползвам колата, която общо взето ползвах много рядко, но се налагаше . Като фен на БМВ не се бях замислял изобщо да си купя нещо друго по-различно, но като започнах да търся по-усилено и взех да се замислям за поддръжка, разход на гориво и разни подобни неща. Общо взето много харесвам баварците и до ден днешен, но всеки дебил кара БМВ, а аз не съм от хората, които ще си купят стара и раздрънкана Е36-ца и ще я " тунинговат ", абе просто не исках масова кола ( не че V 40 - ките не са, но ... ) Започнах да се оглеждам в Октавия 1.9 TDI и 1.8 Т ( с презумцията да се кара на газ ), изглеждаха ми по-невзрачни от повечето коли, но нищо читаво не излизаше, а и мисълта за VW и всичките му дъщерни фирми взе да ме отегчава - няма никаква емоция в почти цялата им гама от превозни средства - мое мнение ! И след като брат ми периодично ми надуваше главата с разни S 40 - ки реших да поразгледам какво има и така попаднах на обявата за моята кола. Първоначално бях леко шокиран - кола, която е реколта 99г. с тези екстри и за тези пари ..... на всичкото отгоре пък и с голям бензинов мотор и за капак на всичко и с турбина ...... Признавам си - бях супер учуден.Никога преди това не бях се сблъсквал толкова от близо с шведите. Знаех, че са супер здрави и сигурни, но нямах и идея какво точно представляват. След като споделих с брат ми на какво съм попаднал той се опита да ме разубеди относно въпросният екземпляр и то не за друго, а заради много важните според него разход на гориво и данък, които ще плащам ако купя колата. Звъннах на посочения номер и вечерта по тъмно отидох да я карам. Изобщо не мисля да разтягам локумите и да се обяснявам - седнах, покарах я 10 минути и се побърках от кеф. Всичко по колата ме впечатляваше - начина, по който се движи,ускорява и спира, позицията на седене, разположението на всички бутони ..... чувството беше, че съм намерил точно това, което търсех. След като се навозих и спрях пред къщата на продавача не ми се слизаше. Всички БМВ-та и Шкоди се бяха изпарили от главата ми и нямаше място за нищо друго - до този момент никой друг автомобил в този клас и на тези години не ме беше впечатлявал толкова. На следващата сутрин отидохме с брат ми пак, за да я огледаме какво представлява на светло и да я тества и той. Повози се момчето и слеза също толкова безмълвно от нея като мен. Имаше забележки по купето, но това не ме спря и следобяда на същия ден я купих и от тогава до сега смея да кажа, че я карам с едно и също удоволствие и възнамерявам да продължавам в същия дух. : )

[nkuckov]

Имам си един комшия дето трябваше август месец да замине за Канада, ама за 4 години. Та тръгна той да си продава С60- ката, 2.4, 170 HP, 2007 г. зелена- убиец. Много хващаше око, ама аз за такава кола не съм си мислил никога, ама гледам я, гледам, взе да ме грабва нещо :o . взех да я обикалям като голям камък пред блока. Жената взе да ме подозира, усеща, че нещо не е както преди, остава на заден план :!: . Едни пазарлъци едни разправии...махни. Мене вече ме тресе. И два дена преди полета точно пихме по една- две бири с комшията и стиснахме ръцете. Ми ся, коли съм карал много, ма такова нещо не бях hock: . Ходя аз на работа, ходя, след 2 седмици тръгваме за моретоооо, с 2 малки деца, колички, детско легло, багажи, чудо, и ....бам багажника събра всичко. Слизаме в Созопол /тръгнахме от София/ ми то все едно не бях карал . И тогава се усетих, че нещо не е наред. Толкова години съм живял в заблуда. Още 1 месец превъзмогвах културния шок и сега сме сраснати. Жената се примири и тя. Големия син само пита колко вдига Вола и има ли по-бърза кола от него :lol: Освен всичките му качества /на Вола/ много ми харесва и това, че не е Мутробарок- Мерцедес, БМВ, Ауди. Автомобил със страхотно излъчване и чар.
Желая на всички колеги много безаварийни километри и емоции.

П.С. А комшията ми реве по Скайпа, че му липсва колата :mrgreen:

[JAMIX]

Търсех си колица и ми харесаха двете марки, волво и мицубиши.Като малък се радвах на камиончетата волво и бързите японски колици. Изтървах едно Миц. Галант и колебаейки се за В40 още на четвъртия оглед, я взех. Сравних екстрите и возията с други коли и ми грабна окото тази марка.

[Stanchoni]

Ами как,как - както се казва и каквато е идеята на един стар Български филм - "Да обичаш на инат". Трябваше ми кола да ходя през зимата на работа и съответно избора се предопределяше от количеството на финикийските знаци на разположение. Та след доста търсене се бях спрял по същата причина на един Орел Корса на същите години като сегашното ми Волво - двуврат,ляти жантя,1,1матор икономик - въобще съвършен :roll: и който близките ми харесваха понеже е евтин и икономичен . Да де ама не щеш ли съседа ми си купи Самолет (Сааб) и тури табела на неговата 240 - ка. Самия той я кара 11години и винаги когато се прибираше с нея ми е правило впечатление какъв голям и масивен кораб е тази кола. Та като си получи табелата за продан колата,аз започнах да я оглеждам по обстойно и ми направи впечатление доброто и състояние за годините на които е - произведена 1983г. И така в продължение на няколко седмици размисъл. Един ден комшията ме хвана пред блока докато пак я оглеждах и виждайки че все още се колебая ми предложи да се повозим. Последвалите събития ми се виждат като минали като на кинолента пред очите ми и не помня точно какво прави с колата той докато се возех до него,но помня че като слязох се радвах че не получих инфаркт.Погледнах колата - невероятно но и тя беше цяла и непокътната и си мъркаше кротко на празен ход.След тази случка и последвалото ми първо каране на колата Орела се приземи.Хубаво ама тук идва момента как го прие семейството ми - ааа такава дърта и голяма кола,скъпи части и т.н. Е хубаво,но аз казах - тя ще е. И я взех - дори около месец я карах тайно преди да го съобщя 8-) . И те така вече повече от 5 години.

[tresto]

За мен това е вече начин на живот,сменил съм доста марки,но най накрай човек винаги стига до вътрешен мир.
Живях известно време в Норвегия и Швеция,ами какво да ви кажа ,тази марка има собствена история и място
в сърцата на хората там (и не само там)
Ами така се случи при мен,просто имах deja vu.
Kакто са казали хората Volvo е начин на живот и той е завинаги.