Mishell Wrote:То винаги жената е причината за влюбването, ми така де. В тази марка има някакъв дух, така да се каже. И когато стане твоя собственост, въпрос на желание е да и придадеш индивидуалност, да я направиш различна и уникална. Затова и феновете на Volovo сме друга порода хора, както някой отдавна каза - "с друг начин на мислене". Volovo for life, а живота е любов.... 
Баща ми има странен начин на мислене.
А при нас цялото семейство "Volvo"
Дядо ми (лека му пръст) слезна от последния си камион - Volvo.
Аз още преди да се родим съм в такова , майка ми в такова ме е правила , сестра ми - тя си го обича , Баща ми кара Volvo сега , аз си карам колата , единия ми чичо кара камион , но иска да е Volvo , а не Mercedes , а другия ми чичо ще се сбие с шефа за да кара и той Volvo , а не Scania ...
Като цяло , Volvo си е Volvo винаги го има в тебе , рано или късно го откриваш.
Mishell Wrote:То винаги жената е причината за влюбването, ми така де. В тази марка има някакъв дух, така да се каже. И когато стане твоя собственост, въпрос на желание е да и придадеш индивидуалност, да я направиш различна и уникална. Затова и феновете на Volovo сме друга порода хора, както някой отдавна каза - "с друг начин на мислене". Volovo for life, а живота е любов....
Баща ми има странен начин на мислене.
А при нас цялото семейство "Volvo"
Дядо ми (лека му пръст) слезна от последния си камион - Volvo.
Аз още преди да се родим съм в такова , майка ми в такова ме е правила , сестра ми - тя си го обича , Баща ми кара Volvo сега , аз си карам колата , единия ми чичо кара камион , но иска да е Volvo , а не Mercedes , а другия ми чичо ще се сбие с шефа за да кара и той Volvo , а не Scania ...
Като цяло , Volvo си е Volvo винаги го има в тебе , рано или късно го откриваш.
Един път като си ходих на Гложене, така стана че пред нас 3 Волва - моето, на бащата, на вуйчо ми, и по едно време като дойде и един прятел пак с Волво като погледнах пред нас си беше като мини среща на Волво клуб.
Съседа кара тир, и по едно време щяха да му дадат Волво и той предлагаше като му го дадат да прекръстим улицата.
Един път като си ходих на Гложене, така стана че пред нас 3 Волва - моето, на бащата, на вуйчо ми, и по едно време като дойде и един прятел пак с Волво като погледнах пред нас си беше като мини среща на Волво клуб.
Съседа кара тир, и по едно време щяха да му дадат Волво и той предлагаше като му го дадат да прекръстим улицата.
Лично аз започнах да търся най-обикновена кола за търкаляне по софийските улици-за ходене до работа ама и за дълъг път да става, но и да е голяма и удобна, непретенциозна към поддръжка, добра возия, да не се краде и да има подходящия имидж. Един приятел има 2 броя Волво 740, та като ме повози няколко пъти реших, че това е колата за мен. Търсихме 6 месеца, гледахме и 7хх и 9хх и бензинови и дизелови докато накрая намерихме. Иначе позатърсих АУДИ 100 по едно време, но нещо не ме изкефи.
Лично аз започнах да търся най-обикновена кола за търкаляне по софийските улици-за ходене до работа ама и за дълъг път да става, но и да е голяма и удобна, непретенциозна към поддръжка, добра возия, да не се краде и да има подходящия имидж. Един приятел има 2 броя Волво 740, та като ме повози няколко пъти реших, че това е колата за мен. Търсихме 6 месеца, гледахме и 7хх и 9хх и бензинови и дизелови докато накрая намерихме. Иначе позатърсих АУДИ 100 по едно време, но нещо не ме изкефи.
Първо поздравления за темата
Значи от както се помня сме имали две коли едно "борбено" Траби, което все още го държим но е със стари номера и вече си има собствена вътрешна тропичска градина идваща директно от пода... А с любимото - червеното ми дзверче се срещнахме когато бях на 10-11г. Както всички писали до сега и нашето семейство искаше стабилна кола, добра возия, собствена индивидуалност, икономична, нещо което мога да използваме в каквито условия се наложи. След оглеждане на различни модели на БМВ, Опел, Форд, малко със срам го казвам, но гледахме и Голф 2 (тогава му беше "модата"), ако не се лъжа и един Сааб ни се мярна на полезрението, но на дотук изброениете коли все по нещо им "куцаше" и бяха зачрекнати от списъка. И така прекрасен ден (за мен ще е винаги много специален) татко си дойде с нова кола, до тогава никой друг член на семейството не беше я виждал и не бяхме я обсъждали дори, просто от нищото дойде Марката у нас. Преди бях чувал за Нея и бях я виждал само по списания и такива, но никога на живо. Мама дигна скандал у нас какво е това ЧУДО дето си го купил, а думите на татко бяха точни и категорични "Жена, това е колата!" и мама "Каква кола бре, как си я взел така, дрън-дрън...", но после много я хареса и сега се вози с усмивка в нея
това беше моята история. От тогава си харесвам много количката! Скоро си мислех, че ако момиче ме ядоса ще я оставя на пътя, но ако нещо се "заинати" Червената ми любов ще я бутам ако трябва и хиляди километри, но няма да я изоставя
П.П.: Между другото виждал ли е някой по мъжка емблема на кола?... Да знам... И аз не съм...
П.П.П.: Нищо лично към женската част на форума, дори НАПРОТИВ уважавам ги именно за техния избор на марка!!! =D> =D> =D>
Първо поздравления за темата
Значи от както се помня сме имали две коли едно "борбено" Траби, което все още го държим но е със стари номера и вече си има собствена вътрешна тропичска градина идваща директно от пода... А с любимото - червеното ми дзверче се срещнахме когато бях на 10-11г. Както всички писали до сега и нашето семейство искаше стабилна кола, добра возия, собствена индивидуалност, икономична, нещо което мога да използваме в каквито условия се наложи. След оглеждане на различни модели на БМВ, Опел, Форд, малко със срам го казвам, но гледахме и Голф 2 (тогава му беше "модата"), ако не се лъжа и един Сааб ни се мярна на полезрението, но на дотук изброениете коли все по нещо им "куцаше" и бяха зачрекнати от списъка. И така прекрасен ден (за мен ще е винаги много специален) татко си дойде с нова кола, до тогава никой друг член на семейството не беше я виждал и не бяхме я обсъждали дори, просто от нищото дойде Марката у нас. Преди бях чувал за Нея и бях я виждал само по списания и такива, но никога на живо. Мама дигна скандал у нас какво е това ЧУДО дето си го купил, а думите на татко бяха точни и категорични "Жена, това е колата!" и мама "Каква кола бре, как си я взел така, дрън-дрън...", но после много я хареса и сега се вози с усмивка в нея
това беше моята история. От тогава си харесвам много количката! Скоро си мислех, че ако момиче ме ядоса ще я оставя на пътя, но ако нещо се "заинати" Червената ми любов ще я бутам ако трябва и хиляди километри, но няма да я изоставя
П.П.: Между другото виждал ли е някой по мъжка емблема на кола?... Да знам... И аз не съм...
П.П.П.: Нищо лично към женската част на форума, дори НАПРОТИВ уважавам ги именно за техния избор на марка!!! =D> =D> =D>
